Търсене

Каво пада и става и плака реки ама говори. - Але булче то е такоз нещо че напрао си набихме хуя с тъз долната курва аз де да знам чей такъв долен курволък напрао като са изкара сичкото селяндур и праят бокаке на главата …

- Трябва да призная, че не съм. - наведе глава Отело. - Това е първият път, в който аз и сестра ми идваме тук. Често срещана професия ли е Вашата по тези земи? Толкова много клиенти ли има за подобна... услуга?

- Наистина продължавам да не разбирам защо искате да се ожените за тази жена, след като не я харесвате. - въздъхна Мелвиел, спомняйки си за проклетника Лиси.

- Зависи. Има си и своите минуси. - отвърна принцът. - Не сте стъпвали до сега в Еритос?

Отело се усмихна. Това означаваше, че този мъж има пари. - Звучи мистериозно. Трудна работа е, предполагам.

Афсол въздъхна. - Наемен убиец съм. - отвърна той.

Каво говори. - Але булче с кончо ходим по света ве то си е нашто да киризим светоброенето и животните ве. Кат зема курвата и тя ше ходи да си прай света. - обясливо каза Каво и си напрай мусколите.

Мелвиел въздъхна и се обърна към Каво. - Господин Каво, изглежда познавахте този гущер. Как имате подобни познанства? - попита феята. Беше ѝ чудно как така човек се познава с магически същества.

- А с какво точно се занимавате? Със сестра ми сме пътешественици, обичаме да чуваме за културата на различните народи. - излъга Отело. Трябваше да разбере дали този мъж е богат.

- Не бих казал дълго, но не съм се интересувал толкова от териториите на кралството. - въздъхна Афсол.

Отело се приближи до Афсол. - Господин Афсол, дълго ли живеете тук? Със сигурност ли няма нищо интересно наоколо, което може да ви е попадало? - попита мъжът-фея.

Каво говори. - Але туй е хубаво нещо ше мислим ве гущер. - обясливо каза Каво и зе боркан с плюнка да си има. - Але добре ве добре Каво тука ше съм кат решите да прайте доброструването. - обясливо каза гущера.

- Аз нямам проблем с мацките... май. - въздъхна Афсол, сещайки се за Елвира.

Гущера са зачуди. - Але господине как шей глупост ве нещеш ли да помпиш яко мацките ве ше ти са праят иначе ве. - зверски каза гущера и пусна сълзичка.

Афсол въздъхна. - Това е пълна глупост също.

Мелвиел се изсмя, това беше още по-нелепо. - Господин гущер, това е напълно безполезно за мен!

Гущера стана крушка и говори. - Але господине и булче има ве тука ше давам от мойта плюнка то е голямо вълшебство мажите са и ставате напрао картечница ше ги помпите яко в анала женорята до зори ве. - обясливо каза гущер…

Мелвиел имаше нужда от злато, но не знаеше дали може да се довери на това странно животно. - Зависи, има ли неща, които не са свързани с "курви"?

- Аз не искам нищо, само да се прибера. - въздъхна Афсол.

Гущера говори. - Але господа ней тъй ве тука има напрао много добри неща кво ше искате да ви намирам. - попитливо каза гущера.

Отело въздъхна. - Господин Афсол, прав сте. - усмихна се той. - Направих всичко това за нищо.

- Аз не виждам смисъл да сме тук. - извъртя очи Афсол. - Тези гнусни животни предлагат само безполезни предмети.

Гущера са натъжи и са разплака. - Але господа и булче кат не щети чука тука има едно прясно блато там като заяздите ше срещате як и мил крокодил той пази звездоборната монета. С тъз монета като давате на курвите и ше са …

- Ако това е същата онази пещера, за която господин Каво ни предупреди по-рано, и аз не съм сигурна че е добра идея. А и не знам за вас, господа, но аз не бих намерила приложение в "уменията" на чука. - засмя се Мелвиел.

- Изобщо не е добро нещо. Няма такава простотия като "Съдбовен чук", още повече такъв, който ще кара курвите да бъдат твои. Това са пълни глупости! - изсумтя Афсол. - Знаех си аз, че само ще си изгубя времето на това път…