Търсене

- Изглежда никога няма да престанеш с това имение. - засмя се Крисчън. - Ще спреш ли да ме питаш за него, ако ти купя подобно? - повдигна вежда чернокосият мъж.

Силиа въздъхна. - Извинявай, Елвира, но едва ли утре ще мога. Трябва да се разправям със строителите и да разбера защо още не е готова къщата, която си поръчах.

- Моли се тогава да има значение. - отвърна Елвира. Тя приближи Силиа. - Не можах много да разбера от спора ви с Нана, но защо утре не ми гостуваш?

Юки присви очи. - Какво направи този път? Защо онази си позволи да те зашлеви?

Лилит се засмя. "Стига де, не може за съвсем нищо да си ѝ подарил толкова скъпо имение, дори и за спокойствие да е."

- Да сме приятели? - изгледа я невярващо Крисчън. - В никой случай не бих наредил Нана сред приятелите си.

Афсол въздъхна. - Причината е проста, но доказателствата бяха в полза на баща ми. - отвърна принцът. - Някога ще разбереш всичко, нищо няма да ти спестя.

Нана изсумтя. Тази скъпо щеше да си плати, задето си позволяваше да я напада. Тя отиде при Юки.

"А не сте ли поне малко приятели?"

- Да провериш нещо при бедните хора? Явно мислите за злато и охолен живот толкова са ти промили мозъка, че си сбъркала работното си място с Еритос. - Силиа си пое дъх и реши да не се занимава с противния лисугер повече. …

- Аз съм този, който не разбира какво ти става на теб. Нана моя собственост ли е, че да се налага да я браня? - засмя се мъжът. - След като си толкова загрижена за благополучието ѝ, защо я остави насаме със Силиа?

Каво плака океани щото Дейвит лъжи прай и пада и става и рева съдбовни реки.

Елвира извъртя очи. - Изобщо не си помагаш. Можеше още тогава да ми кажеш защо се жениш за нея, можеш да го направиш и сега, но не искаш. Надявай се баща ти да ти е дал наистина солидна причина за тази сватба, иначе не з…

- Просто дойдох да проверя нещо, а и не е твоя работа какво търся тук. - сви рамене Нана. - Расата ми няма вина, че твоят живот е лош. Нито пък аз. Щом си позволяваш да ме нападаш и обиждаш щом го спомена, явно достатъчн…

- Никого не съм крал. С Катрин нямаме отношения. Питай я дали ще иска да бъде с теб, макар и да знам отговора.

"Ще позволиш на Силиа да се държи така с нея?", учуди се Лилит. "Наистина не разбирам какво ти става."

- Нагли? А противната ти раса не е? - вирна вежда принцесата. - Щом сме бедни и нагли, какво търсиш тук тогава?

Каво говори. - Але нал ти я кради ве Дейвите как закво то сий твойто тука да даваш. - обясливо каза Каво.

- А защо мислиш, че ако аз ти дам съгласие, тя ще е съгласна, Каво? - недоумяваше Дейвид.

- И? Това е мой проблем, защото? - продължи Крисчън.

Каво говори. - Але да ве ама тя ше кажи не ве. - зверски каза Каво и пуска сълзичка.

"Позволи си да я зашлеви, ти сляп ли си?"

- А каква съм, ако не невинна? Ти ме нападна първа, доколкото мога дори да нарека това особено нападение. Човеците сте колкото слаби, толкова и нагли. - изсмя се ехидно Нана. - Изглежда достатъчно те интересуват, след ка…

Дейвид въздъхна и се плесна по челото. - Каво, аз на Катрин не съм ѝ никакъв, че да позволявам или забранявам каквото и да е. Питай нея.

Силиа се изсмя. - Не си мисли, че ме плашиш особено, проклетнице. След тази уникална заплаха, още ли се мислиш за невинна лисичка? - вирна вежда принцесата. - За разлика от теб, курво, на мен не ми пука за злато и скъпоц…