Търсене

- Опазили ме божествата от твоите грижи. - извъртя очи Евдемия. - Гледам си се повече от добре и сама, Свиньо смотана.

- Не съм аз. Не мога да кажа нищо за Нана. - отвърна Ято. Не очакваше Нана също да го предаде по такъв отвратителен начин, като размени свободата му, за да реши собствения си проблем.

Силиа тежко въздъхна. Все повече започваше да съжалява, че бе накарала Клеодора да спре тук. - А аз не разбирам какво толкова ви става на всички. Изморих се да продължавам да живея в тази тягостна обстановка и ще ме съди…

- Прав си, не е нужно. - присви очи лисицата. - Искам да знам ти ли му даде информация къде съм, или Нана?

Каво говори. - Але курво как ужасно ве напрао ше станеш човек ше та гледам яко и мило. - обясливо каза Каво.

Преди да отвърне, Ято забеляза, че онзи нещастник, който бе оскърбил сестра му беше на това място. Искаше да се телепортира пред него и да го убие, но вероятно щеше да си изпроси още невъобразими мъчения, заради това при…

- Разбирам да е за отдих. Седмица, две, месец, но... да живееш там за постоянно?

- Защото не съм толкова луда, че да приема нещо толкова ужасно. - изсумтя Евдемия.

- Искам да ми кажеш кой от противните ти побратими е в това кралство. Съветвам те да не опитваш да лъжеш. - с леден тон заповяда Юки.

- Не разбирам защо да е. Силиа наистина не разбираше какво им става на тези. Трудно бе да се каже, че бе свикнала с непрестанните обиди на повечето. Изглежда наистина щяха да я съдят за абсолютно всяко решение, което взи…

Ято се яви мигновено и наведе глава. Никак не желаеше да служи на проклетата лисица, но господарят му Зарган бе в трудна позиция и засега се налагаше да търпи униженията. - Господарке. - с тих глас поздрави демонът.

Юки нямаше намерение да се занимава с тази идиотка Силиа, странната енергия, която от край време усещаше по тези земи ставаше все по-силна и на лисицата никак не ѝ харесваше това. Тя призова Ято.

Каво са натъжи. - Але що няма да приемаш ве курво. - тъжливо каза Каво.

Елвира се доближи до Силиа. - Не е ли малко прекалено, наистина?

Нана беше доста щастлива от думите на онази Силиа. Повече нямаше да ѝ се налага да слуша непрестанните ѝ обиди. Изглежда дори и да не беше истински йокай, легендарният им късмет все пак я преследваше, всичко се нареждаше…

Евдемия се изсмя. - Нищо такова не съм правила, Свиньо. Дори не знам с кой акъл си помисли, че ще приема да ти стана жена след тази простотия.

Силиа въздъхна. Тя също искаше да разбере кой бе истинският извършител, но следата ѝ не я отведе до никъде.

Каво напрай среден пръст на курвата и говори. - Але курво ней тъй ве аз съм си типтоп тука хубаво нещо прайх като светост а пък ти са изсра на него. - зверски каза Каво.

- Няма да се престоря, че разбирам, но след като това е решението ти, предполагам, че мога да ти пожелая да откриеш това, което търсиш. Искам само да знаеш, че не планирам да се отказвам да открия виновника за случилото …

Евдемия изсмя. - Те май теб са те оправили. Само в твоята глава има пениси.

Силиа не разбираше какво цели Крисчън. Ако се опитваше да я разубеди, за да се върне, нямаше да стане. - Както казах и преди малко - с повечето не съм комуникирала от доста време. Просто вече нямам намерение да живея в т…

Каво би чинела и говори. - Але курво ко ти разбира главата на тебе само чепарете на народа има в нея онез дракони бяха лоши напрао ма избиха сигура са та помпили яко в гъзарете са та пълнили с кереча затуй тъй си изкарва…

Крисчън хвърли остър поглед към Лилит и поклати глава. - Никой не е казал, че не са способни да се оправят и сами. Само такава стойност ли имат другите за теб? Ако нямат нужда от грижите ти, не желаеш да контактуваш с тя…

- Малко са те били, значи. - въздъхна Евдемия. - Колкото и нелепо да звучи историята ти, вече разбирам защо онези дракони са те вкарали там. Макар че явно са били пълни идиоти, тъй като аз на тяхно място направо щях да т…

- Какво за тях? Аз по никакъв начин не влияя на животите им, могат да се оправят и без мен. - неразбиращо отвърна Силиа. - Не съм сама, Клеодора е с мен. Напълно достатъчно е.