Търсене

Макар и в други обстоятелства да желаеше да чуе точно тези думи от устата на Силиа, уви, Арус я познаваше прекалено добре, за да знае, че в никой случай не бе сторила нещо подобно. С известно усилие той я отдръпна на без…

И Силиа тотално беше изгубила връзка с реалността. Бе дочула думи от страна на Арус и ѝ се стори като забавна идея. Тя остави шишето с виното и допи чашата си, след което доближи търговеца на роби. - Аз ще спя с теб. - и…

Афсол се плесна по челото. - За трети път ви моля да се спрете. - съвсем леко повиши тон, явно не го бяха чули.

- Елвира изглежда ослепително всеки път, тъжно е, че чак сега го забелязваш, приятелю. - отвърна Крисчън. - Не съм и особено сигурен защо питаш мен дали която и да било от двете би се съгласила да спи с теб, след като са…

Елвира се засмя. - Аз какво съм виновна, че мъ... съпругът ти, не може да си отлепи очите от мен? Няма да се обличам като монахиня само защото той не може да се държи, както трябва около други жени. Това изглежда като тв…

Арус се плесна по челото. - Имах предвид Елвира, естествено. Не виждаш ли колко ослепително изглежда днес? Разбира се, винаги съм отворен към идеята да ми споделиш лисичката си.

- А Елвира не се продава за армия и злато. - намеси се отново Силиа и отпи от виното си.

- С мен - определено не. - саркастично отвърна Крисчън, отпивайки от виното си. - Ще се наложи да бъдеш по-конкретен, в противен случай не съм сигурен как да реагирам на този... интересен въпрос.

Аша почервеня от ярост. - Аз поне не се опитвам да провокирам женен мъж.

Арус се приближи до Крисчън. - Мислиш ли, че бих имал шанс? - усмихна се той, хвърляйки поглед към Елвира.

Афсол въздъхна и разтърка чело с ръка. - Просто спрете.

Елвира махна с ръка. - Все едно. Не може да очакваш посредствеността да излезе от човек като нея. - отпи от виното си маркизата.

Аша вътрешно кипеше от ярост. Тази щеше да види. - Извинявам се за коментара си. - изрече принцесата.

- Дами, моля ви, стига. - прекъсна я Афсол. Силиа бе разбрала за малката им тайна със Сандреа по ужасен начин, но нямаше нужда да го разгласява. - Не се карайте.

Реалността се върна при Силиа. - Че не си ли? - изрече принцесата. - Все пак...

Аша побърза да се намеси. - Благодаря, но нямам нужда да приличам на лека жена.

Елвира самодоволно се усмихна. - Ако не беше толкова зает да зяпаш където не трябва. - изкикоти се жената. - Казвам да вземеш на любимата си съпруга подобна.

Афсол се стъписа. - Моля? - изрече той и побърза да отпие от уискито си, но се задави. - Не разбрах...

Елвира отпи от виното си и за кратко погледна Афсол. Вече даже не опитваше да скрие, че гледа цепката на роклята. - Предполагам можеш да вземеш подобна за жена си.

Каво са смя кат пумпал курвата рокли таквизи нямаши тя курвата напрао по гъзаре са явяваши на селяндурите да я помпят яко.

- Не е нещо, в което бих се облякла. - отвърна Евдемия. - Не че не е красива, просто на мен не ми харесват подобни. Показват повече, отколкото би ми се искало.

- Наистина не съм сигурна какво не разбира. - скръсти ръце Нана. - Аз съм прекрасна, естествено, че ще получавам подаръци.

- Ти имаш ли такива рокли? - тихо попита Халон Евдемия.

Лилит се засмя. "Съмнявам се точно това да е причината.", отвърна жената. "По-скоро е онова имение, което Крисчън ти е купил. Предполагам все още не може да отгатне защо точно."

Силиа започваше постепенно да губи реалността около себе си. Принцесата все още кротко пиеше виното си.