Търсене
228 поста в „Партито на Сандреа“
Юки въздъхна. Тази глупачка не знаеше истинското значение на думата предателство.
- Защото ти е брат. - отвърна Сандреа. - И защото не желая аз да съм потърпевшия от този конфликт, а това неминуемо ще се случи, ако го убиеш. Не искам да те мразя заради това, че си го убила в гнева си. Моля те.
- Не е достатъчно добра причина. - поклати глава принцесата. - Защо да убия тях, а да оставя този предател жив?
Сандреа пристъпи към сестра си. - Силиа, ядосана си му и с право, но не е това решението. - изрече той. - Аша и Силас искаха да изкопаят пропаст помежду ви и успяха. Убивайки го, ще им доставиш удоволствие.
- Не се опитвай да разбереш това. - обади се Силиа и двамата с Ерос се обърнаха срещу Афсол. - Дай ми една причина и гледай да ми хареса, за да те оставя жив.
- Би било по-добре да не си припомняме как точно ни помогна. - саркастично подметна Крисчън. - Но нека ти отвърна, не смятам да ти се извинявам, не.
- Просто се опитвам да разбера откачената логика зад действията ти. Изглежда не мога.
- Как за какво? За историята с нападението. - скръсти ръце Нана. - Сега вече всички знаят, че не си бил ти, нещата се наредиха идеално в твоя полза, както и в полза на онази Силиа. Само аз ненужно преминах през всички он…
Крисчън изгледа Нана с невярващ поглед. - За какво говориш, в името на божествата? - изненадано възкликна той.
- Та ти си се сдобил с тези отвари, за да постигнете целите си. Как хем си съгласен, хем не?
- Сега доволен ли си? - приближи се лисицата до наемния убиец. - Получи каквото искаше. Не смяташ ли, че ми дължиш извинение?
- Тя е моя. Само и единствено моя. Това между вас никога не трябваше да се случва, независимо какво искаше баща ѝ. - отвърна Силас.
- Права си. - изрече Афсол. - Напълно права. Той застана пред Силас. - Само едно не разбирам. Вие дойдохте с цел Аша да забременее от мен. Защо беше нужно всичкото това?
- Съжалявам, че ще се наложи за пореден път да разбия мечтите ти, шефе, но не можем да вкараме подобно същество в Кросфайър Муунлайт. - отвърна Крисчън, макар и да му бе трудно да поддържа обичайната си духовитост. Истин…
Елвира се доближи до Афсол и го зашлеви. - Казах ти, че трябваше да изпепелиш тези двамата с драконите си, ти не, та не! Сега доволен ли си? - извика тя. - Не били направили нищо, за да заслужат подобно отношение. Повтар…
Далия не намираше думите на Арус за забавни, нито за момент. Познавайки варварката, която беше тъпата пикла, да притежава подобно създание никак не беше добре за цивилизованото общество. Вярно, другата жена изглежда също…
- Аз вече съм убеден, че трябва да се сдобия с такова нещо. - засмя се Арус.
Каво киризи курвата че нещо са активира и напрай среден пръст на тъпата курва.
О, Евдемия определено трябваше да си купи такъв дракон. Много по-лесно щеше да убие Свинята.
Силас не можеше да реагира веднага. Аша беше до него, в следващия миг я нямаше.
Юки прецени силата на чудовището, сетне въздъхна. Не беше кой знае какво, дори предателя Неро имаше повече сила в атаките си. Човеците разбира се, нямаха шанс.
Афсол бе успял да се отдръпне в последния момент. Не че не заслужаваше и той да пострада заради глупостта си, но не можеше да остави Елвира сама точно в този момент.
Каво цъкцъка погина завалийката ей тъй тряаши на курвата да са прай ама с чепаре.
