Търсене

Камила хвърли учуден поглед встрани, чувайки гласа на онова дразнещо момиче Катрин. - Защо правя какво? - изненадано възкликна жената.

Катрин влезе в таверната и тежко въздъхна. Тази задача беше потрес. Момичето нямаше представа какви глупости трябва да дрънка пред тази жена, но беше се записала и нямаше как да се откаже. Тя огледа масите и отново въздъ…

Елвира въздъхна тежко. - Тия двете са невъзможни. - измърмори под нос жената и си тръгна.

- Никога няма да бъде същото, знаеш. - въздъхна принцесата. - Аз също ще вървя. Трябваше да посети парфюмерията за рождения ден на една от работничките си.

- Не ти е все едно. След време, чувствата ти може да се уталожат, тогава наистина ще можеш да си намериш друг.

- Надявам се нещата един ден за теб да се променят, Силиа. - изрече Катрин. - Аз ще си вървя, конякът взе да ми действа, а не искам на партито си да бъда пияна. Момичето пожела лек ден на двете жени и си тръгна.

- И не ти звучи мега тъпо? Купи си спокойствие, наистина? За това се мъкне навсякъде с нея. - извъртя очи принцесата. - Все едно.

- Не мисля, че има отношения с лисиците. Казах ти вече как стоят нещата с имението на Нана.

- И аз си го мислех, но не мисля, че нещата след това ще се подобрят особено. - сви рамене принцесата. - Не мога да се боря с прекрасните му лисици.

- По-скоро би се навила да спиш с друг, отколкото да изложиш живота му на опасност. - изрече жената. - Не е ли по-добре първо да разберете кой стои над нападението ти?

Силиа се изсмя. - Изглежда той е всезнаещ, права си. Ако изпратя Крис на безумно опасна мисия да ми донесе напълно ненужна простотия дали няма да стане? По тоя начин се сближи с Юки, а после и с Нана, все пак.

Елвира отпи от виното си. Вече и тя не бе сигурна, че може да помогне на Силиа. - Ще ми се да можех да ти отговоря, но нямам подобни сили. Може би трябва да се обърнеш към коня на Каво.

Силиа забеляза, че лекият тремор в ръцете ѝ се връща и допи абсента си, сетне сложи ръце в скута си. Не разбираше какво пак ѝ се случва. - Вие поне имате шанс да оправите отношенията си с Афсол и Дейвид, аз нямам предста…

Ако погледите можеха да изгарят хора, сега беше моментът. Елвира махна с ръка, не вярваше безумната причина на Афсол да се съгласи на този брак да е това. - Дано не си права. - засмя се жената. - Това ще бъде знак, че на…

Катрин се изсмя. - Той Афсол заради това ли те смени с по-млада? Тая Аша изглежда на моите години. - изрече момичето, сетне съжали за думите си. - Не исках да прозвучи така, извинявай.

- Тогава ще си стоиш сама. Не съм съгласна с онези тъпачки Далия и Лилит, но за едно са прави - млади и красиви сме. Това няма да е вечно, за съжаление. - изрече маркизата. - Ако сега не можеш да си намериш някого, след …

- То и Крисчън не е, ама... - измърмори Силиа. - Не се получава, Елвира. Радвам се, че си успяла да се справиш с това по свой си начин, но за мен не е правилния.

- Напълно. - изрече Елвира и погледна двете. - Със Силиа ми е по-трудно да работя, но не виждам ти какъв проблем може да имаш с това. Дейвид не е единствения мъж на тая земя.

- Това е доста странно. - изрече Катрин. - Преди настървено ни казваше да говорим с тия мъже, сега изведнъж стана намерете си други. Добре ли си?

- Това работи обаче. Обичам Афсол, но нямам намерение да стоя на сухо, докато той се въргаля с онази нещастница Аша. - изрече жената и отпи от виното си.

Силиа извъртя очи. - Върни старото си аз. Ако исках подобна лекция, щях да търся оная ненормалница Лилит.

- Добре, разбирам. - въздъхна Елвира. - Може да си намерите други любовници, нали знаете? Не разбирам защо се обричате на липса на секс.

- Какви идиоти са Дейвид и Крисчън. - изрече Катрин и отпи от коняка, сетне взе още един бонбон. Комбинацията ѝ хареса, но и конякът започна да я хваща.

- Добре, добре, хвана ме. - вдигна ръце Елвира, сякаш се предава. - Е, какво обсъждахте?

Силиа скръсти ръце и погледна Елвира. - Искаш ли и твоята усмивка набързо да изчезне? Не се прави, сякаш не си в същата ситуация. - изсумтя принцесата.