Търсене
457 поста в „Плаж“
- Това би ме зарадвало изключително много, но ще разбера, когато пожелаеш да си тръгнеш. - въздъхна Афсол.
Каво говори. - Але ангелке ше опрайм нещата ве с кончо ше ти харижем два буркана конска плюнка да са мажиш за благодат ше ставаш здрава и добра очи коси чеп сичко расте. - обясливо каза Каво.
Силиа отиде да вземе коктейла си. Разбира се, че Крисчън просто говореше така. Съвсем скоро щеше да достигне новината, че е наел и слуги за скъпата лисица.
Андромеда не разбра и половината от нещата, които каза Каво. - Не знам за какво точно говориш, но да, преминах през редица ужасни неща и вече изглеждам така. Няма какво да се направи.
- Това си беше за тогава. - невъзмутимо отвърна Крисчън и сви рамене. - Вече не се чувствам толкова щедър.
Лилит се засмя. "Не съм се съгласявала да наемам слуги на когото и да е, нямам такова злато.", отвърна тя. "Не виждам обаче на теб какво ти пречи, не е като да не можеш да си го позволиш. Все пак ѝ купи дом за осемстотин…
Каво са зачуди ама са пляска главата ама стана крушка. - Але булче ти ангелката ли си ве мале мале булче ко са та бастисали ве напрао са та прайли да дъвчиш тебешира ве. - адски каза Каво и са кръсти.
- Не му обръщай внимание, Андромеда. Наистина не си заслужава.
Крисчън плесна с ръце. - Нямаш си и на представа колко се радвам да чуя, че мислиш по този начин. - той се обърна към лисицата с усмивка на лице. - Ето, Лилит изглежда е съгласна да ти помогне с новия бизнес, както и да …
- Зомбове? - учуди се Андромеда. - Аз бях ангел, Каво, но отдавна не изглеждам като преди, така е.
"Е, ти какво очакваш след толкова много откази? Тя нищо особено не иска, а ти се държиш зле с нея. Как да реагира накрая?"
Каво доязди на тъз новата караконжола и говори. - Але булче ти нещо си зомбове май. - обясливо каза Каво и са изплаши малко.
Елвира се усмихна. - Няма да стане. Знам ги аз твоите няколко дни, после няма да мога да си тръгна.
- Нямаме ли доста свидетели за това как "горката Нана" се държи с мен? - повдигна вежда Крисчън, сетне отново се засмя.
- Знаеш какво имам предвид. - подшушна той в ухото ѝ. - Просто няколко дни.
"Държиш се лошо с горката Нана, мен ме остави, отдавна съм ти свикнала.", изрече жената.
- Разбира се, че Лилит е права. - намеси се и Нана. - Това беше най-малкото, което заслужаваш, заради отвратителното си държание към мен.
- Аз съм си добре и без теб. - отвърна тя. Не беше познал, ако мислеше, че толкова лесно ще стане.
- Замъкът беше ремонтиран. Няма нищо останало от тези хора. - сурово отвърна Афсол. - Просто искам да знам, че си добре.
- И защо да го правя? Да гледам спомени от милата ти съпруга, не благодаря!
Афсол се усмихна. - Не искаш ли да ми погостуваш няколко дни?
Елвира се обърна към Афсол. Седеше твърде близо до нея. - Какво има?
"То това заслужаваш, задето винаги правиш напук и се държиш ужасно.", намуси се Лилит.
Крисчън се стъписа назад, но не успя да избегне течността, разплискваща се по лицето му навреме. Мъжът разтърси глава, сетне се изсмя и взе кърпата от Силиа, благодарейки ѝ с поглед. - Изглежда вече е късно, прихванали с…