Търсене
1454 поста в „Замъкът на Афсол Фингел“
- В момента да. - отвърна принцът. - Помогни ми.
Сандреа се засмя. - Сигурен ли си? Ще събереш трите ненормалници на едно място? Да умреш ли искаш? - скръсти ръце Сандреа.
Афсол бе събрал малко повече сили, но все още се чувстваше отвратително. Той бавно се надигна в леглото си, пъшкайки. - Помогни ми да се облека и ме завлечи до всекидневната. Елвира ще дойде.
Сандреа влезе в стаята на Афсол. - Търсил си ме? - попита принцът.
Силас забеляза, че Силиа напуска стаята на Афсол и влезе вътре. Беше намерил продавач на разни афродизиаци и Аша искаше да подсигури успеха си. Дори и да му бяха дали алкохол, в това състояние едва ли щеше да му е до сек…
Силиа изтри сълзите си и се усмихна. - Ще ѝ изпратя бележка. Не мога да гарантирам, че ще дойде. - въздъхна принцесата. - Ще ти дам отвара да поспиш. Силиа отвори нощното шкафче и извади едно шишенце с обезболяваща отвар…
Афсол сви устни. Съжаляваше за онова, през което е преминала Силиа, докато го нямаше. - Нямах смелост. - изрече той. - Аз съм наемен убиец... знам как да си отнема живота. Принцът въздъхна. - Нека не говорим... за това. …
Силиа му помогна да се нахрани. - Само месец. - изрече тя. - Каза, че отиваш на мисия и толкова. Ни вест, ни кост. Принцесата остави празната купичка на нощното шкафче и очите ѝ се напълниха със сълзи. - Никога не се беш…
Афсол тежко въздъхна. В онази тъмница беше постоянно тъмно, държаха го окован с часове, а може би и дни. Освобождаваха го само когато трябваше да го измъчват. - В онази дупка... времето беше спряло. - тихо отвърна Афсол.…
На Силиа ѝ се прииска да запищи. Всички ли щяха да ѝ напомнят този ужас? Принцесата пусна завивката и скръсти ръце. - Вече се съмнявам, че заслужаваш супата. - намуси се тя. - Относно цвета ми... Питай съпругата си, кога…
Афсол събра достатъчно сили, че да надигне глава и да си плюе в пазвата. Силиа съвсем беше превъртяла. - Какво... ти става?
Силиа се учуди на странното му искане, но го направи. - Топло ли ти е?
Афсол и снощи забеляза, че нещо не е наред със сестра му, но го отдаде на болката и умората си. - Ще вдигнеш ли... малко завивката?
Силиа беше приготвила супа за Афсол и му носеше в една купичка, когато чу кашляне от стаята му. Тя побърза да влезе вътре, остави купичката на нощното шкафче и му наля вода в една чаша. Даде му да отпие няколко глътки. З…
Силиа взе стола, който беше до писалището и го постави до леглото на Афсол. Седна на него и взе ръката на брат си в своите. Най-сетне даде воля на сълзите, които потискаше твърде дълго време. Не се беше самоубил, както с…
- Не, ще остана тук. Може да имаш нужда от помощ, ако той се събуди. - изрече Сандреа. Принцът си извади завивка, възглавница и по-дебел юрган, след което постла юргана на земята и легна върху него. Така щеше да му бъде …
Силиа се приближи до леглото на брат си и се надвеси над него. - Утре ще я доведа, не се тревожи. - тихо изрече тя. - Сега обаче трябва да спиш, за да събереш сили, когато тя дойде. Принцесата си отдъхна, когато Афсол от…
Афсол дочу отнякъде името на Елвира. Трябваше да я види. - Елвира... - въздъхна той. - Доведи я.
Аша бе чула името на тази Моника на партито. Нямаше представа коя е тази жена, но явно принцесата не я харесваше. Нямаше представа как това щеше да ѝ помогне за в бъдеще.
- Не ме е боядисвала тя. Подмени пигмента и сега трябва да бъда копие на Моника, докато не оправя проблема. - изсумтя Силиа.
Силиа въздъхна ядно. - След като ти замина да търсиш Афсол, тя започна да твърди, че Афсол е на безлюдния остров, на който бях за няколко дни. Твърдеше, че ще се върнеш с новините, че не си го намерил, а след това Елвира…
- Нямаше ме няколко дни и се хванахте за гушите? - учуди се Сандреа.
- Не. - студено отвърна Силиа. - Не виждам причина да го виждаш, след като така силно вярваше, че е избягал, за да бъде с Елвира. Силиа се върна в стаята на Афсол и я заключи отвътре. Нямаше да допусне тази проклетница д…
- Съжалявам. - изрече Аша, бършейки сълзите си. - Може ли да го видя?