Търсене

Силиа скръсти ръце, за да не зашлеви тази проклетница. - Разбира се. Той беше на самотния остров, за да ти изневерява с Елвира. - извъртя очи принцесата.

Аша позволи на сълзите си да излязат. - Простете ми. - хлипайки изрече тя. - Аз просто... не ми се вярваше, че е изчезнал.

Силиа изсумтя. Ей сега щеше да види тази. - След малко ще се върна. Принцесата излезе и забеляза Аша да стои близо до стаята. - Е, на отпочинал човек ли ти прилича? - кресна принцесата. - Нали не беше изчезнал? Или сега …

- Като я спомена, тя беше отвън. - сви рамене Сандреа.

Силиа извъртя очи и ядно въздъхна. - Прав си, не е никак подходящ момент. - изсъска тя. - Виновна е Аша, толкова ще ти кажа.

Сандреа едва сдържаше смеха си. - Знам, че не е никак подходящ момент, но какво ти става? Крисчън повече ли те харесва с този цвят?

- Няма какво повече да направим за него, господарке. Нека го оставим да си почива. - изрече Мели. - Аз ще отида да приготвя отварите. Робинята излезе от стаята на Афсол и леко се поклони пред жената, която чакаше отвън.

Аша беше все още отвън и подслушваше. Тя присви очи, когато чу робинята да говори за отварите. Трябваше да намери удобен момент, в който да даде на Афсол алкохол. Може би така щеше да го накара да спи с нея и най-сетне д…

- Разбира се, че ще остана. - усмихна се бегло Мели. - Сега няма смисъл да му давам отвари. Явно умората му е по-силна от болката и това му позволи да заспи. Ще му приготвя силни обезболяващи отвари и такива за сън. Не м…

- Не знам, Мели. - изрече Силиа. - И лунен прашец не иска. Силиа помогна на робинята си да намаже раните на Афсол с някакъв мехлем, след което ги превързаха. Сандреа им помогна да сменят чаршафите. - Трябва да останеш ту…

След като почистиха тялото му, Мели тежко въздъхна. - По раните смятам, че са го измъчвали. Има порезни рани, рани от изгаряния, били са го и с камшик. - изрече робинята. - Защо не иска да го излекувате с Огърлицата, гос…

Афсол беше започнал да се унася. След като се чувстваше в безопасност вече, можеше да си позволи да дремне за малко.

Силиа и Сандреа отидоха да изпълнят онова, което Мели искаше. Скоро се върнаха с топла вода и кърпи. Робинята бе разрязала дрехите на принца и двете със Силиа започнаха да почистват засъхналата кръв от раните му.

- Топла вода, кърпи, аз донесох мехлеми и други неща. - изрече робинята. Тя сви устни. Не разбираше защо братът на господарката ѝ просто не се излекува с онази Огърлица.

Сандреа се върна заедно с Мели и се учуди, когато видя Аша отвън да разтрива ръката си. Принцът нямаше време да ѝ обърне внимание и заедно с робинята на Силиа влязоха в стаята на Афсол. - Мели, кажи ни с какво да ти помо…

Силиа чу дразнещия глас на тази проклетница и за секунда остави Афсол. Тя силно хвана Аша за предмишницата и я избута извън стаята на брат си. - Не това, което до сега си мислеше. - гневно изрече принцесата и затръшна вр…

Аша беше дочула суматохата и влезе в стаята на Афсол. Принцесата се ужаси, когато го видя в този вид. - Какво му се е случило?

Сандреа кимна и напусна стаята на Афсол. Брат му поне беше жив, макар и не толкова здрав.

След като положиха Афсол върху леглото му, Силиа се обърна към Сандреа. - Върви и я доведи. Вземи камъка ми за телепортация, по-бързо ще стане. - изрече тя.

- Нека поне доведем Мели. Тя ще знае как да третира раните му. - предложи Сандреа.

Силиа помогна на Сандреа да отведат Афсол до стаята му. - Да умреш ли искаш? - попита тя, докато вървяха по коридорите. - Батко, трябва да ти помогнем.

- Не. - слабо изрече Афсол. - И лунен прашец... не искам.

Сандреа учудено наблюдаваше сестра си, гледайки лилавата ѝ коса. Тази съвсем беше превъртяла. Трябваха му няколко секунди, за да регистрира какво го пита. - Сигурно са го измъчвали, нямахме време да говорим. Намерих го и…

Силиа чу гласът на Сандреа и веднага се затича към входната врата. Надяваше се да е намерил Афсол. Принцесата пребледня, когато видя най-големия си брат. Едва се държеше на краката си и беше почти неразпознаваем. - Какво…

Клеодора кацна на двора и Сандреа слезе от гърба на дракона, сетне внимателно помогна на Афсол да стори същото. По-големият му брат приличаше на нищо. Дрехите му бяха изпокъсани, а самият той бе потънал в засъхнала кръв …