Търсене

Аша изсумтя. Знаеше как да постави проклетницата на мястото ѝ, но много трудно щеше да се случи и навярно щеше да обърне още повече хора срещу себе си. Нямаше обаче да остави нещата така. Някога щеше да ѝ го върне.

- Ти започна първа като подмени боята ѝ. - сви рамене Силас. - Нямам представа какво ще предприеме, за да ти го върне, но по-добре се подготви.

- Значи трябва да търпя отвратителното ѝ поведение? Няма да стане! - тропна с крак Аша.

- Забави малко темпото. На непозната територия сме, няма как да предприемем подобно нещо. - изрече Силас. - Пък и небивали проблеми ще си създадем, ако я докоснем.

- Да ѝ се извиня? Тя е тази, която трябва да се извинява! - крещеше Аша. - Няма да ѝ се извинявам. Не ме интересува какво ще направиш, но направи нещо. Не знам дали Афсол е изчезнал, но тя трябва да изчезне!

- Какво можех да направя? Сега ще трябва да замазвам положението. - изрече Силас. - Какво ти става, Аша? Съвсем забравяш каква роля трябва да играеш. Ти си притисната в ъгъла, отчаяна, изплашена за живота си, това трябва…

След като се увери, че Силиа не е наоколо, Аша изпищя от яд. Тя се обърна към Силас и го зашлеви. - Защо не направи нищо, идиот такъв? - започна да крещи принцесата на родния им език. Трябваше да говорят постоянно на мил…

Силиа се изсмя. - Не виждам никаква причина да правим подобно нещо. - отвърна тя и се отдръпна от проклетницата. - Но ми се щеше думите ти да бяха истина, алчна курво. Щеше ми се брат ми да беше на някакъв безлюден остро…

Аша разтърка бузата си с ръка. Трябваше да признае, че тази удря доста силно. - Защото ме лъжете. - опита се да овладее гласа си, но не успя. - Лъжете ме, че Афсол е изчезнал.

Силиа зашлеви и Силас. - Ето ти цивилизовано решение. Не се меси или ще се разправя и с двама ви, както аз си знам. - извика принцесата и отново се обърна към Аша. - Защо мълчиш? Смееше се до преди малко като разказваше …

Очите на Силас се разшириха от ужас. Дали беше чула и други неща от разговора им? - Госпожице Силиа, моля ви, успокойте се. Нека разрешим този проблем като цивилизовани хора.

Силиа не можеше да сдържа гнева си повече. Аша бе саботирала боята ѝ за коса, защото е убедена, че Афсол не е изчезнал? О, нещата нямаше да останат така! Силиа отвори широко вратата на всекидневната и влетя като буреносе…

- Тя ме лъже! Всички ме лъжат. - извика в отговор Аша. - Афсол е на онзи безлюден остров, убедена съм. Сандреа ще се върне след време и ще ни съобщи, че не е успял да го открие, след което и онази Елвира ще отиде там.

Силас въздъхна и разтърка чело с ръка. - Защо си създаваш ненужни проблеми, по дяволите?

- Разбрах, че си е купила бои за коса. Явно в повече от един цвят. - засмя се Аша. - Просто сложих и от пигмента на другата боя. Косата ѝ е ужасна, но нека ѝ, задето ми се направи на много интересна.

- Какво по-точно си направила, че не разбирам особено? - сбърчи вежди Силас. - И най-вече защо си посмяла да сториш подобно нещо. Ти полудя ли?

Силиа тъкмо щеше да влезе във всекидневната, когато дочу гласове от вътре. Принцесата се доближи до вратата и осъзна, че подслушва разговор между Аша и нейния братовчед.

Силиа ядно изсумтя. Трябваше да изчака известно време и после щеше да се боядиса в черно отново. За нищо на света нямаше да бъде лилавокоса!

Аша едва сдържа смеха си. "Така ти се пада като се правиш на много важна.", помисли си принцесата. - Отива ви, това е сигурно. - изрече Аша и реши да се оттегли, иначе нямаше да може да се сдържа още дълго.

- Знам. Именно заради това не мога да сменя тази простотия веднага. - отвърна Силиа. - Ще трябва да изчакам малко.

- Не ви ли е страх да боядисвате косата си? - запита Аша. - В боите има толкова вредни химикали.

Силиа изсумтя, когато чу гласа на тази. Само тя ѝ липсваше в момента. - Някаква грешка в смесването явно. - ядно отвърна принцесата.

Аша бе наблизо и се усмихна, когато чу крясъците на Силиа. Тази си го заслужаваше, задето много ѝ знаеше устата. Афсол беше изчезнал, а тя бе решила да си боядисва косата, сякаш нищо не се бе случило. Принцесата влезе в …

Силиа бе решила да промени съвсем малко цвета на косата си. Тя щеше да я боядиса в много светъл нюанс на пепел от рози, обаче не бе разбрала, че Аша бе променила концентрацията на пигмента и сега косата ѝ щеше да бъде ли…

Сандреа въздъхна и след като се увери, че котката се е нахранила, той я прибра обратно в кошницата. Тази вечер тя трябваше да остане при него, а утре щеше да я запознае с Хектор, което сигурно щеше да бъде бедствие.