Търсене
1454 поста в „Замъкът на Афсол Фингел“
Ейда се засмя, сетне започна да пише в дневника си. "Ще го запомня.“, бе написала. "Благодаря ви за мехлема, доста облекчи болката. Ще се връщам в стаята си." Ейда взе тефтера си и тръгна към стаята си.
- Бяха ѝ се случили ужасни неща и имаше нужда от нещо, което да я разсейва. - въздъхна Сандреа. - Добър е, стига да не си от лошата му страна, тогава не е особено добър. Ако започне да ти се изхожда в обувките, значи си …
Ейда се учуди. "Да си стъпи на краката?", написа в тефтера си жената. "Хектор е много добър котарак."
Сандреа се засмя. - Мисля, че ги харесва, щом не е оставила Хектор другаде. - отвърна принцът. - Аз ѝ го подарих, когато тя имаше нужда да си стъпи на краката. Сега се опасявам, че ще трябва да ѝ подаря и тази госпожица.
Ейда се усмихна и продължи да пише в тефтера си. "Много е красиво. Принцеса Силиа явно много харесва котки. Хектор доста добре е гледан.", написа жената и остави тефтера на плота, за да го прочете Сандреа.
Сандреа сложи в друга паница част от вечерята и ги подреди на плота, сетне извади котката от кошницата. - Нова е, да. Силиа ще се зарадва да я види.
Ейда отиде в кухнята след вечеря, за да не се засече с Аша и Силас. Не искаше да ги вижда, камо ли да се храни на една маса с тях. Младата жена си отдъхна, когато видя принц Сандреа. Тя забеляза една кошница на плота и о…
Сандреа се прибра от разходка с черно котенце. Принцът въздъхна, Силиа щеше да бъде във възторг, когато ѝ подареше още една котка. Той остави кошницата с котката на плота в кухнята и му наля в купичка вода. Трябваше да м…
Сандреа въздъхна и реши да си нареже плодове. Надяваше се Афсол и Силиа скоро да се върнат. Беше му скучно без тях.
Ейда кимна и се усмихна в знак на благодарност, след което отиде в стаята си. Тя заключи след себе си и свали роклята си, сетне намаза изгореното с мехлема. Мехлемът приятно охлаждаше мястото и жената се преоблече. Реши …
Сандреа погледна към червената ръка на жената и разбра какво бе станало. Той отвори един от шкафовете и извади от там мехлем. - Това ще помогне. Намажете се добре, няма да ви боли много. Утре се намажете отново и ще ви м…
Ейда посочи ръката си. Надяваше се принцът да разбере какво се опитва да му намекне, тъй като не бе взела тефтера си и нямаше как да го напише.
Сандреа тъкмо беше решил да провери какво е останало от обяда, когато забеляза Ейда. - Добре ли сте? - попита той.
Ейда нямаше представа къде държат мехлеми, но предположи, че в кухнята трябва да има нещо за изгаряния. Тя влезе вътре и се стъписа, когато видя Сандреа.
- Няма значение. Ще извикам онази робиня да почисти тук. - изрече Силас и излезе да потърси Джой.
- Че е непохватна тъпачка, която не може да си приготви чай, как какво? - изсмя се Аша. - Тя да се радва, че още не съм я убила. Дори не знам защо реши да я оставим жива.
Силас извъртя очи и отпрати Ейда. - Не толкова очевидно, Аша. Какво ще обясняваме сега?
Ейда изскимтя от болка и сълзи избиха в очите ѝ. Трябваше да отиде и да потърси мехлем за изгарянията си.
Аша разбърка чая си, но забеляза, че на дъното има мед. Изражението на принцесата се изкриви от ярост. - Какво е това, тъпачке?! - извика тя. - Мразя мед! Тя взе чашата в ръка и я изля срещу другата жена, нарочно пропуск…
Ейда кимна и напсува двамата в ума си. Трябваше по-късно да запише всичко, което беше чула от разговора им. Все още не знаеше по какъв начин може да ѝ помогне всичко, което подслушваше, но реши да записва всичко. Тя отид…
Силас излезе отвън и забеляза Ейда. Той се доближи до нея с бързи крачки. - Върви и приготви чай за Аша. И гледай всичко да е наред с него, за да не се налага да ти ощавя лицето. - заплашително изрече той.
Ейда побърза да се отдалечи, за да не я хванат, че е подслушвала. Жената се върна до дъното на коридора и зачака Силас да излезе от библиотеката.
Силас въздъхна. - Ще извикам Ейда да ти направи чай, много си се ядосала, а това не е особено хубаво в момента. - изрече принцът. - Трябва да изглеждаш възможно най-мила и добра.
- Да има късмета! - изсъска Аша. - Аз заради това ли жертвам себе си? Ще нося някакво дете, фигурата ми ще се измени, после няма да мога да си я върна сума ти време. Да не говорим, че има голям риск да умра по време на р…
Силас се засмя. - Аша, наистина имаш проблем с харченето. И то голям. Купуваш си скъпи неща, повечето от които напълно ненужни. - отвърна той. - Баща ти вероятно ще ти забрани да харчиш както преди.
