Търсене

- Да, прекалено е, но нямам намерение да го чакам да си отиде от естествена смърт и да живея нещастно, бъдейки съпруга на някого другиго. - тросна се принцесата. - Аз и дете от Афсол не искам да имам, правя го единствено…

- Не е ли малко прекалено? - сбърчи вежди Силас.

Аша въздъхна. - Това е така. - отвърна тя. - Мислила съм за това. Можем да го разболеем по някакъв начин и да ускорим края на дните му.

- Да, обаче ти си вече на 20. - изрече Силас. - Разбира се, още си млада, но баща ти е в добро здраве и освен, ако не загине в някоя битка, не виждам как скоро ще умре.

Аша въздъхна. - Когато всичко това свърши и някога наследиш баща ми, ще ти родя деца. - изрече тя и се усмихна. - Аз също искам децата ми да са от теб. След смъртта на татко, ще промениш законите и ще се оженим. Така ник…

Ейда тъкмо щеше да влезе в библиотеката, когато чу гласовете на Силас и Аша. Жената реши да остане и да ги подслушва.

- Проклета да е черната ми коса, иначе бих ти направил едно. - самодоволно се усмихна Силас. - Ако можеше да се случи, щяхме да спестяваме част от златото на Селиандър и когато разбере, че детето не е на Афсол, щяхме да …

- По-скоро би умряла. Тази тъпачка няма да свърши нищо в моя полза. - изсумтя Аша. - Не мога да се върна в Милбърн без дете. Няма да стане!

- Питай я, когато реши да се върне. Сигурен съм, че ще ти каже къде е.

- Сандреа и Силиа сигурно знаят повече. - намуси се Аша. - Ето, Силиа също изчезна. Сигурно е отишла при него.

Силас се изсмя. - И какво ще направиш, Аша? Ще тръгнеш да го търсиш? Кой би ти казал къде е, ако си права, че е избягал?

Аша скръсти ръце. - Отиде на мисия. Къде, по дяволите отиде? И защо още го няма? - повиши тон принцесата. - Избяга и сигурно ще се върне, когато стане време да се анулира бракът. Няма да го допусна!

- По-спокойно. - изрече Силас. - Какво говориш?

Аша беше бясна. Нямаше представа къде е Афсол, но явно не беше на мисия. Толкова време ли отнемаше една мисия? Принцесата захвърли ядно книгата, която четеше и въздъхна. - Този ми върти номера! - изсъска тя, гледайки към…

Гвардията донесе чувалите със злато и кесията с кристали и ги оставиха пред дома на Афсол, заедно с бележка. "Бяхте избран да участвате в събитието на кралица Клара и сте сред печелившите. Силиа Фингел изплаща наградата …

- Давай. Колкото по-бързо забременея, толкова по-скоро ще се приберем в Милбърн и ще се наслаждавам на златото на онзи дърт пуяк. Аша продължи да разресва косата си. Плановете ѝ трябваше да успеят. Птичката бе кацнала на…

Силас кимна. - Да, там щеше да бъде наистина лесно. Може и тук да е възможно, но трябва да внимавам. - въздъхна той. - Не познаваме добре хората тук и титлата ми определено няма да има власт по тези земи. Ще опитам да ра…

- Нямам намерение да стоя на това ужасно място още дълго. - изсумтя Аша. - Правя всичко възможно да му се харесам, но той сякаш е изградил някаква стена между нас. В Милбърн можеше и да бъде лесно, щяхме да намерим отвар…

- Може би е нормално. Ти все пак се натресе изведнъж в живота му. - изрече Силас. - Бъди до него, съгласявай се с каквото можеш и ще видим. Може би с времето ще успееш.

Аша се изсмя. - И какво ще е това? Да се превърна магически в онази Елвира? Тогава би ми се получило, да. - отвърна тя. - Пробвам какво ли не, опитвам да изградя някаква близост между нас, но той отказва. Обличах провока…

Силас въздъхна. - Права си, но не знам какво бихме могли да сторим. Не можеш да го хванеш за ръка и да го насилиш, надали би ти позволил. - отвърна принцът. - Трябва да е нещо, което сам ще го накара да те потърси.

- Може би. Какво ще правим, по дяволите? Само с разходки няма да се получи онова, което искам. - изрече Аша. - Не мога да изпусна парите на онзи дърт глупак заради ината на Афсол.

- Не се тревожи, нищо не може да каже вече. Пък и никой не би ѝ повярвал. - изрече Силас и сви рамене. - В Милбърн никой не би я послушал. Всички ще сметнат, че се е побъркала заради онова, което ѝ се е случило.

- Тази нещастница... - изсъска Аша. - Трябваше да я убием още в Милбърн.

Ейда побърза да се изправи от леглото, сетне избяга от стаята на Аша. Нямаше представа дали този кошмар щеше да приключи някога.