Търсене

- Дано си прав. - изрече Аша и се обърна към Ейда. - Какво правиш още тук, тъпачке, щом си готова? Махай се от погледа ми и следващият път гледай да се постараеш повече, инак ще видиш!

- Ще трябва да измислим нещо. - изрече Силас, сетне свърши в Ейда. - Ще се случи някога, ще видиш.

- Отидохме да изпие няколко уискита, след което ме заряза близо до замъка. - изсумтя Аша. - Изобщо не върви добре цялата тази работа.

- И как мина разходката ти с принца? - попита Силас, докато насилваше Ейда.

Аша се зае с това да разресва косата си. Изобщо не ѝ пукаше какво се случва на около метър от нея, Ейда напълно си го заслужаваше.

Силас изправи Ейда от земята и я бутна върху леглото, сетне надигна роклята ѝ. Съблече панталона си и побърза да проникне в нея. Разбира се, че трябваше да изпълни онова, което Аша искаше.

Аша скръсти ръце. - Пребий я, насили я, все ми е тая. - изсумтя принцесата. - Сама ще си разреша косата. Аша взе четката си от Силас и се пресегна, сетне хвана Ейда за косата и изправи главата ѝ. - Гледай да остане довол…

- Добре, няма нужда да се мъчиш повече. - изрече принцът. Знаеше си, че Аша нарочно го прави, но грам не му пукаше за Ейда. - Какво да я правя?

Аша изсумтя. - Тази кучка съвсем нарочно ме скубе. - отвърна Аша, все още ядосана. - Наказвам я, както заслужава.

Силас смяташе да поговори с Аша и когато чу крясъците ѝ забърза към стаята ѝ. Той влезе вътре и доближи двете жени, сетне взе четката от ръцете на Аша. - Какво правиш, по дяволите? Имаш ли представа къде се чуваш? - попи…

Ейда опитваше да защити главата си от ударите с четката. Знаеше си, че това ще се случи. Жената се надяваше гневът на Аша да премине бързо, за да я остави на мира.

На Аша ѝ писна. Тази нещастница го правеше напълно нарочно. Принцесата се обърна към нея и грабна четката от ръцете ѝ, сетне се изправи и започна да я налага където можеше с четката. - Проклетница! - кресна тя. - Правиш …

Ейда въздъхна. Не знаеше какво да направи повече. Знаеше, че Аша няма да бъде доволна, каквото и да стореше. Тя продължи да разресва косата ѝ, но отново скубеше принцесата от време на време.

Аша още повече започна да се дразни. - Много си бавна, тъпачке. Нарочно ли го правиш? - раздразнено попита принцесата. - Как пък за толкова време не се научи да си вършиш работата като хората?!

Ейда присви устни. Беше възможно най-внимателна, но това изобщо не помагаше. Тя опита да разресва косата на Аша по-бавно и още по-старателно, но и това не даде особен резултат.

Аша няколко пъти изтърпя грубостта на Ейда, но накрая ѝ писна. Принцесата се извърна към нея. - Какво правиш, тъпачке? Не можеш ли да бъдеш по-внимателна? - кресна младата жена.

Ейда кимна и взе четката за коса от ръцете на Аша. Започна да разресва косата ѝ, но това не беше особено лесно, тъй като се бе заплела. За нейно съжаление, добре знаеше какво ще ѝ се случи.

Аша се прибра в замъка бясна. Бяха излезли с Афсол на разходка само за да отидат до таверната и принцът да изпие няколко чаши с уиски. Разгледаха някоя друга сергия на пазара и в квартала се разделиха. Аша така и не разб…

Ейда се изправи и отиде до банята. За съжаление, този кошмар щеше да продължи до края на живота ѝ.

Силас хвана проклетница за косата и започна да се движи бързо в устата ѝ. Не му отне много, докато свърши. - Заслужи си вечеря, кучко. - изрече Силас, докато вдигаше панталона си. - Ще накарам онази робиня да ти я донесе…

Ейда изсумтя. Явно бяха решили да я държат гладна. Не беше яла цял ден и вече се чувстваше леко отпаднала. Тя застана на колене пред Силас и смъкна панталона му, сетне пое пениса му в устата си. Надяваше се този ужас да …

Силас още повече се ядоса. Той зашлеви Ейда през лицето, сетне я издърпа от стола и я избута на земята. Свали ципа на панталона си и злорадо се изсмя. - Ако искаш вечеря тази вечер, гледай да остана доволен!

Ейда поклати глава. Тя започна да пише нещо в тефтера си. "Аша няма ли я?", пишеше на листа.

Силас наблюдаваше как Афсол излиза с Аша и това го дразнеше. Принцът се отправи към стаята на Ейда. Той влезе вътре и заключи след себе си. - Веднага на колене, нещастнице! - нареди принцът.

- Няма проблем. Може да излезем. Афсол и без това имаше нужда да се разведри малко. Двамата с Аша напуснаха замъка.