Търсене

- Може ли да излезем на разходка из кралството? Не знам нищо за това място, а ще живея тук известно време. - отвърна Аша. - Ако не е удобно, може и друг път, не настоявам.

Афсол въздъхна. Още някого, когото трябваше да изгони заради нея. - Какво е станало?

Аша въздъхна и отиде да потърси Афсол. - Може ли да помоля за нещо?

- Аша, сближи се с този, за да ни потръгне накрая. Той вече ти е съпруг, трябва да прекарваш повече време с него, колкото и да ми е неприятно. - изсумтя Силас. - Върви и стига си се мусила.

- Тук е доста студено, навън е още по-неприятно. - намуси се Аша. - Както е тръгнало, цяла година ще съм тук, ще разгледам онова, което ме интересува.

- Забрави ли, че си от Милбърн? - вирна вежда Силас. - Успя да настроиш всички срещу себе си, а това може да ни коства много. Сега върви при Афсол и го помоли да те разведе из кралството.

Аша го погледна учудена. - Какво говориш? - попита тя.

- Ще ви оставя. - изрече Силас и напусна всекидневната. Откри Аша и я хвана за ръка, сетне я задърпа към стаята ѝ. - Радвай се, отърва боя.

Афсол кимна. Изобщо нямаше намерение да наранява тази жена, нито го интересуваше особено дали ще изгуби живота си, ако продължава да се държи като свободна жена.

- Да, забелязвам. Аша обаче не бива да забравя от къде идва и как е била възпитана. - изрече Силас. - Добре, няма да я накажа, но ще я предупредя. Знайте, че е по-добре да не ѝ позволявате да изразява желанията си. Накра…

Афсол въздъхна. - Не съм наясно с мястото на жените в Милбърн, но тук те са свободни жени, които имат право на мнение и желания. - изрече той. - Няма нужда да я нараняваш.

- Аша си е позволила да ви накара да отпратите любовницата си. Това никак не е хубаво. В Милбърн съпругът ѝ можеше да я убие за подобно своеволие. - изрече Силас. - Ако пожелаете, ще я държа в някакви граници. Тя не бива…

Афсол сбърчи вежди. - Защо е нужно това?

Силас въздъхна. - Разбрах какво си е позволила Аша и не съм особено очарован, ако трябва да бъда честен. - започна той. - Явно е започнала да забравя, че е от Милбърн и нейното мнение не е от никакво значение. Желаете ли…

- Да вървим. - изрече той и стана, сетне тръгна към всекидневната. Когато влязоха вътре, принцът си наля чаша уиски. - Какво има?

Силас беше привършил със закуската. Аша му беше споделила какви ги е свършила вчера, сега трябваше да опита да замаже някак положението. - Може ли да поговорим след закуска, принц Афсол?

Афсол въздъхна. Добре че Силиа не бе решила да ся заяжда с Аша, не искаше да слуша скандали и между тях.

- Жалко. Подобни изверги трябва да бъдат наказвани. - изрече Силиа. - Е, аз ще вървя. Принцесата стана от мястото си и напусна трапезарията. Трябваше да отиде в парфюмерията.

- Споделяла е. За съжаление, описанията на нападателите, колкото и подробни да бяха, не дадоха резултат. - въздъхна Аша. - Всеки, който отговаряше на описанието бе разпитан, някои дори са били и измъчвани. Никой не беше …

- А тя не е ли споделяла кой ѝ го е причинил? - намеси се Сандреа.

- Изглежда добре, но това може да е само привидно. Комуникацията с нея е лесна, но по-бавна. - изрече Аша. - Тя те разбира, но трябва да изчакаш да напише отговора си на парче хартия. С времето успяхме да свикнем с това.

Очите на Силиа се разшириха от изненада и ужас. - Това наистина е ужасно. Дано намери за какво друго да живее. - изрече Силиа.

- Преди години разбойници нападнаха дома ѝ, тъй като тя живееше с майка си в края на столицата. - започна Аша. - Нападнали са нея и двете ѝ бебета. Не ми е ясно какво са откраднали, но накрая просто са постъпили отвратит…

- Няма особено значение. Тази маса е чувала какви ли не ужасяващи истории. - отвърна Силиа. - Изглежда като добро момиче, жалко че ѝ се е случило нещо лошо.

- Ейда не се чувства добре. - отвърна Аша. - Относно другото, може да се каже, че е няма. Сполетя я ужасна трагедия, не съм сигурна дали историята е подходяща за маса.