Търсене

Афсол се зачуди. Трябваше ли да ги остави да се избият? Принцът реши да не го прави. Нямаше намерение да защитава Аша, макар и да излизаше точно така. Искаше да предпази само и единствено Елвира. - Наистина е малко нелов…

- И аз не намирам съществуването ти за нормално, проклетнице! - Елвира вече трудно се владееше. - Дойде тук с някаква сълзлива история, успя да омаеш Афсол и сега искаш да ме изгониш? Ти чуваш ли се?!

Аша се престори на изплашена и се доближи още по-близо до Афсол. - Извинявам се. - плахо изрече тя. - Не го намирам за нормално.

- Ей, нещастнице! - извика Елвира. - За коя се взе, че да поставяш подобни условия?

Аша въздъхна. - Вие казахте, че няма да ме докоснете, добре. - започна тя. - Много се извинявам, но за мен не е нормално една съпруга да живее под един покрив с любовницата на съпруга си.

Афсол разтърка чело с ръка. Не разбираше кой бог е разгневил, че да го наказват така. - Моля ви, само не спорете. - изрече той с измъчен глас. - Какви условия, Аша?

- Условия? - вирна вежда Елвира. - И какви ще са те? Минимум десет деца, за да се отървем от теб?

Аша дочу викове от всекидневната и се приближи. Тая Елвира явно крещеше за нещо. Принцесата трябваше да я разкара. Тя също влезе във всекидневната и се приближи до Афсол. - Вие вчера ми дадохте Вашите условия, затова аз …

Елвира скръсти ръце. - "Така трябваше" не е никак добра причина за нещо такова. - изсумтя жената.

Афсол се учуди. Това пък от къде дойде? - Това не е така. - изрече той.

- О, не, скъпи, аз това няма как да го знам. Не съм толкова ненормална, че да ви светя какви ги вършите. Не ми и пука особено, нали сте женени, правете каквото искате. - изсъска жената. - Можеше поне да кажеш, че вече не…

Афсол въздъхна. Нямаше нищо по-лошо от женската злоба. - Елвира, моля те, знаеш че изобщо не съм я докосвал.

Елвира имаше лек махмурлук. Не беше прекалила твърде много, но я болеше глава. Тя забеляза, че Афсол пие уиски толкова рано. - О, какво има? Проблеми в Рая? - изсмя се жената. - Любимата ти нещо те е издразнила?

Афсол беше във всекидневната и пиеше уиски преди обяд. Така щеше да решава проблемите си вече, те и без това нямаха решение.

- Съмнявам се. - категорично отвърна Афсол.

Аша кимна. Нямаше представа дали Милбърн щяха да спечелят войните в рамките на година, но ако не родеше проклетото дете, щеше да изгуби златото, което онзи глупак щеше да им дава. Не можеше да се откаже от това, но засег…

Афсол поклати глава. - Няма да посмеят. Това е унизително за една жена, баща ми не би ти го причинил, тъй като те смята за ценна. - изрече принцът. - Това ще му бъде достатъчно доказателство.

Аша вътрешно кипеше от гняв. "Ще я видим ние тази работа.", мислеше си жената. Тя седна на леглото. Каквото и да кажеше, явно нямаше да успее да го убеди да спи с нея, а трябваше да забременее. Реши да пробва с още нещо.…

Афсол въздъхна. - Виж, ако трябва ще дойда лично в Милбърн и ще обясня на баща ти как стоят нещата. - изрече той. - Категоричен съм, че няма да те докосна.

- Ако доживея това да се случи. Татко би ме убил, ако разбере, че не съм могла да забременея в рамките на година.

- Приключихме. - изрече Афсол и посочи чаршафа. - Ще стоим тук известно време, после ще излезем. Той се усмихна на Аша. - Успокой се, всичко ще е наред. - изрече мъжът. - По-нататък ще си намериш друг съпруг, който ще те…

Аша освободи сълзите, които напираха в очите ѝ. - Няма да повярват. Вие вече сте имал две дъщери, никой няма да повярва, че проблемът е във Вас. - изрече жената. - Баща ми мен ще изкара виновна. Моля Ви, нека просто прик…

Афсол въздъхна. - Можеш да спиш с когото искаш и да изгубиш девствеността си, не е особено сложно. - сви рамене принцът. - Относно бебето, ще кажем, че проблемът е в мен.

- Моля Ви, нека помислим малко. - изрече Аша притеснена. - Баща ми ще вярва, че съм била с Вас, ако види това, но какво ще стане, когато се върна след година без бебе и все още девица? Ще ме обвини в измама.

Афсол поряза дланта си с острия връх на фибата и размаза малко от кръвта си по чаршафа. - Ето, готово. - изрече той. - Няма да се усъмнят.