Търсене

Аша свали една фиба от косата си и я подаде на Афсол. Чудесно вървеше плана ѝ, няма що.

Афсол въздъхна и премери Аша с поглед, сетне и леглото. - Ще е някъде тук. - изрече той. - Дай ми някоя фиба.

Аша присви устни. Надали някой ги подслушваше в момента. - Добре, но чухте крал Селиандър. - изрече жената. - Той трябва да изпрати доказателство на баща ми.

- Извинявай, нямам нищо против теб. Просто не желая да участвам в това. - изрече Афсол. - И се надявам да не кажеш нищо от това на когото и да е, докато баща ми е тук.

- Баща ми ще ме накаже, ако се върна все още... девица. Ще ме обвини в измама. - едва не се разплака Аша. - Моля Ви, нека просто приключим с това.

- Нищо такова няма да правим. Годината ще мине, баща Ви ще има достатъчно злато, че да спечели войните, в които участва Милбърн. - изрече принцът. - Пък и наистина не съм сигурен дали мога да създам дете.

- Но... ние се оженихме. - недоумяващо изрече Аша. - Вече се предполага, че трябва да забременея от Вас. Как ще се случи, ако ние... не бъдем заедно? Трябваше да се прави на свенлива девица.

- Не. - поклати глава Афсол. - Наясно съм какво иска баща ми, но няма да стане. Няма да те докосна.

Аша изобщо не се притесняваше. Знаеше какво ще ѝ се случи, искаше просто да приключи по-бързо и да забременее още тази вечер, за да може да бъде със Силас. - Аз... да се съблека ли? - попита тя.

Афсол тежко въздъхна. Нямаше да докосне тази жена, независимо какво искаше баща му. Той помоли Аша да го последва и след като отидоха в спалнята им, изсумтя. Всичко върху леглото беше постлано в бяло.

- О, имаше, имаше. - изрече Селиандър. - Като те знам, нямаше да го направиш. Сега вървете, нямате много време.

Афсол изсумтя. Но разбира се. Той извъртя очи. - Нямах нужда да знам това. - намуси се принцът.

След като всички поздравиха младоженците, както и Селиандър, кралят се обърна към Афсол и Аша. - Спалнята ви е подготвена. - изрече мъжът. - Съветвам ви да не губите време, че довечера ще ви се наложи да посрещате гости,…

- Разбира се, ще те оставя. Силиа излезе от стаята на Елвира и отиде да потърси Сандреа. Изобщо не желаеше да бъде сама край баща си или някой от войниците му. Тя откри по-големия си брат и остана при него.

Елвира сви рамене. - Ами уж една година, но се съмнявам. Казвам ти - влюбени са. Нека се наслаждават на голямата си любов. - изрече жената. - Извинявай, Силиа, довечера ще има парти, искам да си почина.

Силиа не можеше да повярва на чутото. Афсол под влиянието на опиум ли беше? - Не знам какво да кажа. Съжалявам, Елвира. - изрече принцесата. - Може би ще продължи временно.

- Преди три дни не беше. Вчера научих, че ще се женят. Той горкият не намерил начин да ми каже, затова тя го направи. Казвам ти, голяма любов искри там.

Силиа много се учуди. - И Афсол е съгласен с това?

- Историята накратко: Семейството на тази Аша е във война някаква и са бедни. Баща ти им се отзовал на помощ, но в замяна пожелал Аша да се омъжи за Афсол и да му роди дете, което да отгледа и да го подготви за престолон…

- А аз съвсем нищо не разбирам. Просто получих писмо от Сандреа, че Афсол ще се жени за друга и трябваше да дойда. - отвърна Силиа.

- Разбира се. - изрече Елвира и се усмихна. - Брат ти явно е бил пленен от красотата на тази жена и нейният характер. Не съм виждала толкова истинска и прекрасна любов. А твърдеше, че няма да се ожени за нея.

Силиа реши да последва Елвира. - Добре ли си? - попита принцесата, макар и да знаеше, че жената изобщо не е добре.

- О, не, няма нужда. - изрече Елвира. - Известно ни е с какво ще сте заети по-късно, няма да ви отнемам времето от този момент. Ще се видим после на партито по случай празненството ви. Елвира реши да си отиде в стаята, и…

Афсол въздъхна. - Елвира, нека поговорим по-късно. - тихо отвърна той.

Елвира се доближи до двамата младоженци. - Божества, никога не съм вярвала в любов от пръв поглед, но вие ме опровергахте. - засмя се тя. - Поздравявам ви! Пожелавам ви дълги години семейно щастие, разбирателство и дано …