Търсене

- Наистина ме плашиш, Ейда. Добре, ще го смятам за важно.

Ейда поклати глава. Не знаеше дали Джой бе правилната опция, но ако го бе оставила на принцовете, онези двамата щяха да го намерят. "Моля те, отбелязвай си дните. Наистина е важно за принцеса Силиа, а с влошените ѝ отнош…

Джой въздъхна. Наистина не разбираше. - Добре, добре.

Ейда си пое дъх. "Наистина е важно, Джой. Не го третирай леко, а спази молбата ми. Моля те.", бе написала Ейда.

Джой сви устни. - Вече ме плашиш, Ейда.

Ейда поклати глава и бързо започна да пише отговора си. "Нямам време. Ако не се върна до десет дни, лично ѝ предай това. Не на принцовете, не на някой друг, на нея. Само и единствено на нея.", пишеше в тефтера.

Джой беше изненадана. - Не знаеш ли къде живее принцесата? Мога да те заведа после.

Ейда бе намерила илюстрациите и ги бе взела със себе си. Написа в едно писмо най-важната част от историята си, както и всичко, което Силас и Аша бяха сторили. Прибра писмото в някакъв плик и го сложи в кутията, в която б…

- Между покрайнините и онзи плаж има скали. Хвърли я от там, голяма работа. Афсол каза, че не минават много хора от там. - сви рамене жената. - Просто се отърви от нея, все едно как.

- Много внимавай какво ще кажеш, ако започнат да задават много въпроси. Не знам за Афсол, но Сандреа често комуникираше с тази идиотка. - изрече Силас. - Хубаво ще я убия, ама как? Трябва да сме сами.

Аша кимна доволно. - Крайно време беше. Този път се надявам да е истина. - изрече тя. - Скоро ще има обяд. На тях трябва да им представим друга история. Да кажа ли, че Ейда иска да се върне в Милбърн и ти ѝ помагаш?

Ейда ги подслушваше. От години чуваше как Силас ще я убие, беше свикнала с тези заплахи. Беше и готова да се случи. В Милбърн имаше само майка си, но дори и нея не можеше да посещава заради тези двамата. Преди да я убият…

- Знам. - въздъхна мъжът. - Няма как, ще трябва да я убия. Не мога да рискувам да се върне в Милбърн и да прави каквото иска.

Аша ядно изсумтя. В ръце държеше поредната бележка, която Ейда се опитваше тайно да остави на Афсол и Сандреа. Даже се опитваше и да комуникира с тях. - Това вече е прекалено! - изсумтя жената. - Няма да стане така, Сила…

- Добре. - кимна Аша. Наистина се надяваше Силас да успее да вкара тази непрокопсаница Ейда в правия път, иначе нямаше представа как щеше да изкара още дълго време на това място.

Силас се изсмя. - Е, хайде сега, няма нужда от чак такива мерки. - отвърна той. - Ще измисля нещо, не се тревожи.

- Станах като някаква параноичка. Първата ми мисъл когато се събудя или освободя от нещо е да проверя тая дали не е оставила бележка някъде. - изсумтя Аша. - Ако скоро не се промени, ще я убия!

Силас въздъхна. Вече не можеше да бъде със Силиа и само Ейда го спасяваше от това да се занимава с Аша постоянно. - Права си, не можем. Ще видя какво ще измисля. Продължавай да я следиш.

Аша скръсти ръце. - Какво? Държим я често заключена, вече прави лошо впечатление, че я няма, когато се събираме да се храним. - отвърна тя. - Лесно щеше да я отпратим в Милбърн, но едва ли ще стигне там. Ще избяга при пъ…

Силас взе бележката и я прочете, сетне тежко въздъхна. - Момичето явно има смъртно желание вече. - отвърна той. - Още малко ще я търпя. Ако продължава с тези номера, ще се наложи да измислим друго.

Аша бе намерила поредната бележка оставена тайно от Ейда за Афсол. В нея отново бе описано, че двамата със Силас са натопили принцесата, както и че са сторили други неща. - Отново! - изсъска Аша. - Тази явно никога няма …

Аша беше повече от доволна. Принцесата отиде до една от остъклените тераси и нареди на тъпачката Ейда да ѝ донесе чай и сладки. Това си беше повод за по-голямо празненство, но не биваше.

Сандреа сви устни. Сега нямаше за какво да говори с Афсол, нямаше да има смисъл. Можеше само да се надява Силиа да реши да се подложи на лечение.

- Тя да се радва, че не я набих! - изсумтя принцът. - Не ми говори за нея повече. Не желая името ѝ да се споменава в този замък.

Сандреа последва Афсол, който отиде в кабинета си и си наля голяма чаша уиски. - Трябваше ли да я удряш?