Търсене

Каво си събу гащите и си въртя яко чепарете кончо и Курвито и те прайха въртележка и си въртяха чеповете и пяха свадбени песни да си знаят булките и курвата.

- Имаш право. Аз също не съм съвсем сигурна, че напълно вярвам на онова "така трябваше", което не спира да повтаря, но не можем да направим повече на този етап. - изрече Силиа. - Вярвам обаче, че нещата ще се наредят в п…

- А кое те кара да мислиш, че ще искам да продължавам да бъда с него след това? - вирна вежда Елвира. - И също така, как мога да бъда сигурна, че откаченият ви баща няма да му домъкне някоя друга клета нещастница, за коя…

- Отново те умолявам да се спреш. Не смяташ ли, че ще стане неловко по тези събирания, ако се превърнеш в причината за смъртта на някой от тях?

- Не и ако срещнат мен преди това. - злокобно се засмя лисицата.

Силиа въздъхна тежко. - Знам, че изглежда като твърде много време, но ще бъде само за година, Елвира. Тогава тази ще се разкара и с Афсол отново ще можете да бъдете заедно.

- Божества, това е пълен ужас. - въздъхна Елвира. - За съжаление, не е кошмар, от който да се събудя на другата сутрин.

Крисчън поклати глава. - Не бих казал, че сме особено близки, нито че разбирам защо изведнъж пристигна покана за сватбата му с напълно непозната жена, но отдавна съм свикнал да не се удивявам твърде много на поведението …

- Да. - изрече Аша и се престори на тъжна. - Преди години я сполетя ужасна трагедия и татко ми позволи да я взема под крилото си. От тогава тя е наша повереница.

"Повереница?", учуди се Лилит.

- Не осъзнавах, че "горкия Афсол" толкова много ти е на сърце, ще се постарая да го запомня за следващия път, когато решиш да ми се правиш на интересен. - невъзмутимо отвърна Юки.

Аша се усмихна отново. - Това е Силас, мой първи братовчед, а момичето до него е Ейда, наша повереница. - отвърна Аша.

- Честно казано, ако това е щедрата ти и добра същност, не бих искал да си представям какво би било, ако по някаква случайност не беше такава. - през смях отвърна Крисчън. - Остави горкия Афсол намира, семейството им ням…

Лилит забеляза другите непознати с тази жена. "А тези кои са?"

- О, напротив. - изрече маркизата. - Даже бих я изпепелила с Амалтея, но това много ще нарани Афсол. Втора негова съпруга ще загине.

- Робите ли имаш предвид? Честно казано, само заради този "роб", с който се сдобих заслужавате да набуча главите ви на кол на входа на южното кралство. Спасява ви единствено това, че нямаше как да подозирате за истинскат…

- Елвира, разбирам, че я мразиш, но не бива да ѝ пожелаваш подобно нещо.

- Не съм съгласен. Ако не бяхме ние, на всички ви щеше да ви се налага да вършите доста повече работа.

Елвира се замисли. - Абе, нали Каво също все си търси булка? Защо не дадохме тази на него? Вярно, нищо нямаше да постигне с малкия си план, но щеше да има подобаващ съпруг. - изрече маркизата.

Аша кимна. - Така е. Няма връщане назад вече. - отвърна тихо тя.

- Той е в същото положение като теб, така че на никой, който има значение, не му пука за вас двамата. - сви рамене Юки. - Така или иначе и двамата имате навик често да посягате на животите си.

- Не говори, така, милият ми шеф ще ме потърси... евентуално. - засмя се той.

"Такава ли била работата?", изрече Лилит. "Странно как се е съгласил на това, но вече е без значение, предполагам."

Лисицата извъртя очи. - Териториите на тези идиоти не са ми приоритет, просто исках да видя дали ще се вържат без да се налага да полагам усилия. - невъзмутимо изрече тя. - Съветвам те да си държиш езика зад зъбите, ти н…

Афсол въздъхна тежко. "Да ме беше пратила на някоя смъртоносна мисия.", помисли си принцът и се върна при останалите.