Търсене

- Те не трябва да те интересуват изобщо, но уви брат ти не го разбира това. - въздъхна Елвира. - Навярно като се върне вече ще си направят бебе. То това е неизбежно.

"И защо се разделихте с жената от последната ти връзка?", полюбопитства Лилит.

- Вероятно. - сви рамене Крисчън. - Опасявам се, че не съм най-подходящият човек, на когото да споделиш това, отдавна не съм бил във връзка.

Силиа също се засмя. - Не знам. Може би е питала Сандреа къде е. - изрече принцесата. - Не ме интересуват проблемите на Аша в момента.

- Дано. - засмя се Елвира. - Любимата му съпруга сигурно е полудяла от притеснение, че златото ѝ избяга нанякъде.

"Не правят ли така уж влюбените хора?", вирна учудено вежда Лилит. "Това все пак е малък жест, с който показваш обич и уважение към любимия си. Дървото навярно не разбира от подобни неща."

- Защо е нужно да прави нещо подобно? - изненадано отвърна Крисчън.

"Силиа не ти е подарявала нещо?", учуди се Лилит. "То пък и какво би могла да ти подари, освен дървени умения."

- Нана имаше нужда от дом. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Диамантите не бяха точно подарък, но нямам намерение да влизам в подробности с теб.

- Не знам, Елвира. - сви устни Силиа. - Предполагам, че не отнемат много време, но може би му трябва време, за да проучи целта си. Пък и знам ли, може да е решил да вземе друга мисия. Не мога нищо да ти кажа относно това…

"О, значи непременно трябва да има нужда от нещо, ясно.", изрече Лилит. "Нана е имала нужда от дом, а Юки от диаманти?"

Елвира въздъхна. - Не е ли малко притеснително? Мина доста време, откакто каза, че отива на мисия. Колко време отнема една?

- Аз съм щедър с всички красиви жени, Лилит. - засмя се Крисчън. - Уви, понякога дори и когато не го заслужават съвсем. - той хвърли предупредителен поглед към Нана. - Силиа и аз сме добри приятели, ако забележа, че има …

- Не съм сигурна. Аз се върнах малко преди да дойда на това парти. - отвърна Силиа. - Дори не знам кой го е организирал. Щом Афсол не е тук, вероятно не се е върнал.

Елвира се доближи до Силиа и реши да я разсее от този неприятен спор. - Афсол все още ли не се е върнал? - попита маркизата.

- Нищо, което те интересува, шибаняко. - изсумтя Конър.

Блейд се обърна към Конър. - Съпруже, какво ти става?

Конър изсумтя от яд. Тоз шибан дългуч пак се занимаваше с неговата жена. Туй до кога щеше да продължава ве?

Лилит присви устни. "И все пак не е ли малко странно, че си щедър към напълно непозната жена, но не и към тая, която ти е... какво ти се пада Дървото? Любовница?"

Елвира дочу това-онова от разговора на Лилит и Силиа и въздъхна. Тези шматки нямаше ли да си намерят най-сетне по-интересно занимание от това да се месят в живота на принцесата?

- Силиа да ми е неприятна? - продължи да се смее мъжът. - Няма нищо такова, уверявам те. Къщата не е нищо особено, купих я между другото и нямам никакви проблеми да се разделя с нея. Нана имаше нужда от дом в Еритос, реш…

"Все с нещо те държи това Дърво, осъзнавам, че ти е неприятна, това е напълно нормално.", отвърна Лилит. "Хубава къща си подарил на Нана, Дървото не помня да се е хвалила с някакъв подарък."

Силиа отиде да допълни чашата си. Думите на Лилит я ядосаха. Знаеше, че никога няма да е приоритет в живота на Крисчън, но не разбираше какво го прихващаше с проклетите лисици вече.

Крисчън се изсмя с глас. - Да ми плаща? - изненадано отвърна той. - Лилит, вече и зрението ли те предава? Аз не съм Арус, той има богат опит в подобни отношения. Аз, слава на боговете, не съм изпитвал подобна нужда все о…

"Добре тогава.", сви рамене Лилит. Жената се доближи до Крисчън и Нана. "Е, разбрахме, че със Силиа явно не сте си особено близки. Колко ти плаща тя, за да бъдеш с нея?"