Търсене

- Юки съвсем не го харесва. Което предполагам е нормално, макар и да не го споменава, защото дори и хиляди години по-късно да е все още бясна заради предателството му, тя никога няма да погледне друг след господаря на ба…

Силиа присви очи. - Не ме интересува нищо относно онази. Идеята е да не я наранявам, нали? Правя го. - изрече принцесата. - Иначе много добре знам как да отърва Елвира, Афсол, че дори и себе си от присъствието ѝ.

"Юки щеше да получи онова, което иска, ако беше спала с него. Силиа щеше съвсем да изплиска легена."

Крисчън не успяваше да сдържи смеха си. - Силиа, прости ми, на колко сте години и двете? - подигравателно изрече той.

Нана поклати глава. - Нещо не се разбираме. Аз съм тази, която вече не го иска. Юки не каза нищо, когато ме помоли да дразня него и тази Силиа, в началото обмислях дали да не проверя дали слуховете са верни, но след отвр…

- Дадох ѝ разхлабителен чай, нищо чак толкова лошо. Сега смятам да подменя сапунената ѝ вода с нещо, което да боядиса тялото ѝ в някакъв цвят. Не е познала.

- Зависи. - през смях отвърна Крисчън. - Какво точно си предприела? Мъжът наистина не разбираше къде е проблемът в цялата ситуация. Съпругата на Афсол беше реагирала незряло, но не беше сторила нищо сериозно.

Лилит въздъхна. "Носи му се слава, че е женкар, ама уви нищо такова не виждам у него сякаш.", изрече жената. "И явно е луд, щом не те е пожелал. Дървото съвсем го е развалило."

- Сдуханяк? - изненадано отвърна Нана. - Не така ми го описваха жените в дома на този Арус. Нямам нужда да използвам хипноза за подобни неща, аз съм прекрасна, ако някой не ме харесва, значи е луд, или просто не харесва …

Силиа ядно въздъхна. Надяваше се онази проклетница да не е успяла по някакъв начин да настрои Крисчън срещу нея. - Тя вярва, че Афсол е на безлюдния остров, на който си почивах. Казах ѝ, че не е така, Сандреа отиде да го…

Юки изсумтя, слушайки думите на Нана. Прекрасно, дори и на толкова прекрасно създание беше досадил. Не можеше да я вини, че не желае особено да се занимава с идиот като него.

Лилит въздъхна. "Надали щеше да се съгласи. Той е сдуханяк, едва ли щеше да е добре с това да прави секс на двора. Не знам как щеше да бъде под хипнозата ти обаче."

Крисчън поклати невярващо глава. - Признавам, че съм изключително объркан. С какво съпругата на брат ти е заслужила това, точно?

- Разбира се, несъмнено смятам да направя това щом ми се появи възможност. - изкикоти се Нана. - Ако наемният убиец не предпочиташе да ми се кара за всичко, което правя, можеше да бъде прекрасно опитно зайче. Тъкмо щеше …

Силиа въздъхна. - Малкото си отмъщение, защо? Наистина ли смяташ, че ще я оставя да ѝ се размине? Подиграваше се на това заедно с братовчед си, сега ще си плаща. - изрече принцесата. - И задето я посмяла да се прави на ж…

"Пробвай със секс на двора си. Красива си, лесно би могла да си намериш компания.", изрече Лилит. "Ей тогава тази ще се гътне."

Крисчън се обърка. Онази жена... говореше истината? - Извинявай, започнала си какво? - учудено отвърна мъжът.

- Не знам доколко е добра идея да бъде чрез храна. Ако вземе да умре, наемният убиец ще разбере и вероятно ще е първото, за което ще провери. - изсумтя лисицата. - Смятам просто да ѝ докарам удар с облеклото си, така или…

Силиа се засмя. - Само дето не са безпочвени. Аз съм започнала, но идиотката не се е усетила, добре. - отвърна принцесата. - Нямам намерение наистина да я наранявам, но дълго ще съжалява за това.

"Опечи сладки.", изрече Лилит. "Никой не би те винил, ако ѝ сложиш малко червена боровинка или кукуряк. Това са чудесни билки."

Крисчън продължи да се смее. - Разбрах от съпругата на брат ти за случилото се, не се тревожи, лесно поправимо е. Тя е доста притеснена, твърди че смяташ да я нараниш, заради тази шега. Уверих я, че тревогите ѝ са безпоч…

- Ако не беше видял онези проклети картофи... - въздъхна лисицата. - Ще се отърва от проклетницата скоро, единствено трябва да измисля начин, по който да не бъда подозрителна.

Силиа скръсти ръце. - Много по-светло и от нейното. - изрече тя. - И да, не ми е никак приятна.

"Разбира се. Морските дарове несготвени добре, може да са смъртоносни.", изрече Лилит. "Той не е глупав."

Крисчън продължи да се смее. - Тоест... цвета на Нана? Бях останал с впечатление, че не ти е особено приятна. - отвърна той.