Търсене

Нана изгледа наемния убиец подозрително. Болен ли беше?! - Странно. - отвърна тя. - Здравей.

Крисчън не знаеше защо Нана продължаваше да говори със Силиа, но се надяваше, че не е посмяла да продължи да я изнудва със Селесте. Все пак, за съжаление проклетата лисица беше спечелила доверието на момичето, така че не…

"Ще разгледам идеите ти скоро, но ме съмнява да са добри.", въздъхна Лилит. "Не очаквам да направите кой знае какво с госпожица Дърво."

Нана се изкикоти, тази беше пълна нещастница. Усмивката ѝ обаче бързо застина, когато забеляза, че наемният убиец се приближава към нея.

- И явно съм имала основание. - изрече Силиа. - Това няма да приключи просто така, лисугер такъв. Принцесата реши да не се занимава с тази проклетница повече и се върна при Елвира. Изобщо не разбираше защо Крисчън бе реш…

Нана продължи да се усмихва. - Не отричам, правих всички тези неща. - с равен тон отвърна тя. - Само че, не съм сигурна какво касателство имаш ти в това чия енергия взимам, след като не е твоята? Плюс това, ти не знаеше …

Халон съвсем се обърка. - Съжалявам, Лилит, но и сред богатите хора има такива, които не са особено чистоплътни. Няма значение, развитието на идеята ти вече е оставено.

- О, нима не се появи тук, за да помагаш на "добрата" - Силиа направи кавички с пръсти. - си приятелка Юки да ни наказва с Крис, задето сме ѝ се правили на важни, тъй като явно и тя се е помислила за нещо божествено като…

"Повечето куртизанки не могат да излизат с мъжете, които обслужват. Ескортите можеха да го правят и да се занимават само с чистоплътни и богати хора.", усмихна се Лилит.

Нана се усмихна приветливо. Правеше всичко по силите си отстрани това да изглежда като съвсем приятелски разговор. - Създавала съм недоразумения? Ако си се почувствала обидена от нещо, което съм сторила, са си лично твои…

- Че няма ли елитни куртизанки в публичния? - сбърчи вежди Халон. - С какво една агенция за ескорт би била различна?

"Защо не?", засмя се Лилит. "Това си е доста добър бизнес."

- Заври си къщата някъде, тя въобще не ме интересува. - изрече Силиа. - През цялото време се опитваше да създаваш недоразумения между мен и Крис, върви разбери защо. После аз съм се била държала безобразно.

Халон сбърчи вежди. - Съжалявам, Лилит, но не си тази, която ще оценява това. - отвърна елфът. - Не ме интересува какво не ти е харесало, развих я както намерих за добре. Не знам какво точно си целяла, да се отвори елите…

- Не съм особено сигурна в това. - невъзмутимо отвърна Нана, разглеждайки ноктите на лявата си ръка. - Ти се държиш безобразно с мен откакто сме се запознали, като с нищо не съм предизвикала такова държание. Не съм винов…

Лилит се доближи до Халон и Евдемия. "Разбрах, че си развил идеята ми. Честно казано, не ми харесва особено развитието ѝ."

- До никъде няма да стигнеш, слушайки простотиите на Далия. - изрече Силиа. - Няма толкова лъжлива змия като нея.

- Знам ли те?! - сви рамене Нана. - Госпожица Далия ми разказа доста неща за теб, не изглежда като да е извън възможностите ти.

- Нямам неприязън към този цвят, нещата са съвсем различни. Не съм съвсем сигурна и дали искам да знам как си посмяла да мислиш, че бих наранила невинно дете. - Силиа започна да се изнервя.

- Звучеше логично, все пак детето беше лилавокосо и спомена че русата ѝ майка, - лисицата натърти на последните си думи. - се държи лошо с нея. След като се постара всички да разберем за неприязънта ти към този цвят, как…

- Съжалявам за това. - въздъхна Халон. - В моя отбор нещата засега вървят добре, надявам се така и да си остане.

Силиа сви рамене. - Изобщо не разбирам как си решила, че ние сме единствените руси и чернокоси хора в южното кралство, но все тая.

Юки не беше съвсем сигурна за какви деца говорят Нана и идиотката Силиа, но не държеше да се намесва в това. Тя си наля нова чаша с амброзия. Другата лисица наистина взимаше тези човеци прекалено присърце.

Евдемия реши да игнорира Свинята. Нямаше смисъл да разговаря с него. - Защото не бяха дали по онова време, а исках да оставя моите. - въздъхна елфката. - С Елвира доста зор ще видим с тези ненормалници.

Лисицата скръсти ръце. - Описанията за външния вид на родителите ѝ ме подведоха, не съм виновна аз. Така или иначе ще получа това, което искам, дори и ти и наемният убиец да не желаете да ми помогнете. - невъзмутимо отвъ…