Търсене
1001 поста в „Лятната вила на Силиа Фингел“
- А заключението, че е дърво чрез пророческите си умения ли достигна? - саркастично подметна Крисчън. - В такъв случай, гвардията определено е права, че не може да ви се вярва. Нима и противоречивия ти опит тук също не д…
- Вече разбирам защо между вас двамата никога няма да се получи, пророчице. Уж го обичаш, пък продължаваш да съдиш изборите му. - засмя се похитителката и се обърна към Елвира. - Постарай се още малко.
Лилит махна с ръка. "О, моля ти се. Двамата сте били влюбени, тя е Дърво, не се прави."
- В никой случай не си падам по дървета, било то нормални или не. - засмя се Крисчън.
Елвира си пое дъх. - Знам, че онова, което направих не беше правилно, но така го усещах тогава. Никога не съм искала да поставям Силиа в ситуация, в която ще се чувства предадена от мен. От както научихме истината за нев…
Лилит скръсти ръце. "Разбира се. Падате си по ненормални дървета, които са готови да убият дори и вас за едното нищо."
- Опасявам се, че пророчицата не е точно мой тип. - засмя се Крисчън, сетне сви ръце. - Рицарите сме доста мнителни спрямо подобни подозрителни умения, като предричане на бъдещето.
Похитителката кръстосва ръце. - То се радвайте, че са само те. Изглежда с пророчицата имате шанс да се измъкнете живи от тук и да си създадете така мечтаното от нея семейство. - засмя се жената и се обърна към полицая. -…
- Бих поспорил относно това. Уви, рицарите нямаме лечителски умения, та нашите двама приятели остават в смъртна опасност, за жалост.
Похитителката се засмя. - Е, изглежда лечителката няма да си върти номерата наоколо повече. - изрича тя и се обръща към рицаря. - Още не ви трябва да знаете.
- Само че това не ни казва абсолютно нищо. - сви рамене Крисчън.
Елвира въздъхна и взе заровете. Сега беше време късметът ѝ да се върне. Число: [lotto]8&msrximc0-oij95n[/lotto]
- Аз какво казах предният път? Може да съм нея, може и да не съм. - отвръща похитителката и се обръща към лечителката. - Ако хвърлиш 15 или повече, ще можеш.
- Аз бих искала да пробвам да се излекувам. - изрича лечителката, стискайки зъби от болка.
- Все още не знаем коя сте Вие и какво общо имате със Силиа, нито защо толкова Ви е грижа за случилото се.
Халон въздъхна. - С откачена пророчица и умираща лечителка няма да се измъкнем живи от тук.
- Всъщност, щяхте. - прекъсва ви похитителката. - Реално, всички са тук заради теб, пророчице Лилит. Ако не беше решила да разпространяваш неверни слухове, нямаше да сте тук. Силиа щеше да продължи да живее в лъжи и живо…
- Заради мен? На теб защо ти беше да разпространяваш неверни слухове за нея? - отсече Крисчън.
"Заради тебе.", изрече Лилит. "Ако не се беше занимавал с госпожица Дърво и в този свят, нямаше да сме сега тука."
- Беше ти достатъчно. - изрича похитителката.
Крисчън все повече осъзнаваше тактическата грешка да избере да бъде рицар. В подобен сюжет разчитащ на отрови, щеше да му се наложи да зависи от Лилит. - Прекрасно се подредихме. - тихо се засмя той.
- Изглежда късметът ми се изпари. - изсмя се жената.
- Чудесно, току-що те ухапа отровна змия. Започваш да се потиш, зрението ти се замъглява, тялото ти бавно се парализира.