Търсене

- Щото е папур мошеник и само много знай. - изсумтя Конър. - Дайте му една такава лисица, че да го убие и да се отървем най-сетне.

Кентавърът се замисли, но сви рамене. - Съжалявам, но дори не съм чувал за подобно нещо. - отвърна той. - Защо търсите подобни създания?

- Нямах предвид точно такива лисици. - въздъхна Арус. - По-скоро се питах за... човекоподобни лисици, това все пак е магическа гора, освен ако не греша? - търговецът започваше да губи надежда че ще намери прекрасна палав…

Кентавърът вирна вежда. - Лисици? Разбира се, че има лисици в тези гори. Все пак, гледаме домашни животни, постоянно са наоколо. - отвърна лидерът на племето. - Искате ги заради кожата им? Ловците ни ще ви одерат няколко…

Арус се засмя и вдигна длани пред лицето си. - Не, не, нямах това предвид, макар и да бих се радвал да посетя публичен дом на такова място. - отвърна търговецът. - По-скоро си мислех, след като живеете тук, може би ще зн…

Евдемия се плесна по челото. Но разбира се, че това щеше да бъде първият му въпрос.

Кентавърът вирна вежди и се отдръпна. - Тук няма да откриете публични домове. - изрече кентавърът. - Старейшините нямат против жените да бъдат с повече от един мъж, но вие не сте кентаври, няма да ви се получи.

Арус се приближи до съществото. - Всъщност... да. Очаквах в тази гора да срещна определен вид създания. - понижи тона си той. - Бихте ли могли да ме упътите към мястото, където мога да открия жени?

Кентавърът сви рамене. - Билки, карти, кожи, животински продукти и подобни. Интересувате ли се от нещо конкретно?

- Пазарите ви? - повдигна вежда Арус. - Какво обикновено се продава по тези земи?

Блейд се усмихна. - Благодарим ви. Ако имате нужда от нещо, ще се отзовем.

- Не. Сами ще се подготвим за празника, може да наблюдавате приготовленията или да разгледате пазарите ни.

- Можем ли да ви помогнем с нещо? - предложи Халон.

- Благодарим за гостоприемството. - усмихна се Арус. Все още не беше сигурен дали е добра идея да попита дали наоколо има красиви женски същества.

Лидерът на кентаврите посрещна гостите на племето си. - Здравейте! Дано сте си отпочинали. - изрече той и ги погледна. - Ние сме заети с приготовленията за довечера.

Евдемия сви рамене. Не разбираше напълно Арус, но не я интересуваше особено. Тя кимна и последва Халон. Надяваше се тъмния елф да си държи езика зад зъбите, че сигурно можеше да намери начини, по които да обиди домакинит…

- Тая силни надежди да не сторят нищо подобно. Млад съм още, не ми се умира. Поне да бяха красиви... - въздъхна победено Арус.

Халон въздъхна тежко. - Нека просто намерим лидера на племето. - предложи елфът.

Евдемия извъртя очи. - Моите също, но тези кентаври можеха отдавна да са ни убили.

Блейд се засмя. - За къде бързаш толкова, съпруже? Знам, че много ти липсват ласките ми, аз самия също нямам търпение да те даря с тях, но ще ти се наложи да се запасиш с търпение.

- Не бих бързал да се радвам. - засмя се Арус, чувайки думите на Евдемия. - Досегите ми с коне в Еритос не са били особено приятни изживявания досега.

- Въобще не ме ебе ко ще те праят, тъпа курво. - изсумтя Конър. - Тряя да свършваме по-бързо тука.

- Ако не бяха нямаше ли да бъдем вече мъртви? - засмя се Евдемия, сетне тежко въздъхна и кръвнишки погледна Конър. - Е, може и да станат недружелюбни, ако този не се спре.

Арус също излезе от своята шатра, тък като дразнещият глас на тъмния елф му пречеше да си почива. - Нямам представа. - сви рамене търговецът и се обърна към елфа. - Друго не ни остава. Надявам се да са дружелюбни.

- Аве ей, путьо, няма да ми казваш ко да прая ве. - изсъска тъмния елф.