Евент Приключение: Магическа гора

Арус предполагаше за отношенията между Халон и Евдемия, а и така или иначе знаеше, че елфката няма да се съгласи да му бъде компания за вечерта.
- Аз нямам предпочитания. - сви рамене търговецът.

Евдемия изобщо не желаеше да спи навън или пък да дели шатра с Арус. Да бъде на едно място с Халон нямаше да бъде зле, достатъчно време бяха прекарвали сами.
- Разбира се, не е проблем.

Арус въздъхна.
- Надеждите ми за палави лисички се изпариха така или иначе. - засмя се той, сетне се отправи към едната от шатрите.

Кентавърът кимна.
- Лека вечер. По тези земи не преминават диви зверове или неприятели, бъдете спокойни. Утре ще ви съобщим дали ще ви направим част от празника, преди той да започне.
Мъжът остави гостите и заповяда на някои от хората си да наблюдават новодошлите.

Блейд задърпа Конър към една от шатрите. Не беше кой знае какво, но поне щяха да имат удобна постеля.

Евдемия влезе в тяхната шатра и остави малкото си багаж на една страна. Постелите бяха удобни, но не толкова колкото леглото ѝ. Другият проблем беше, че постелята беше за двама. Елфката въздъхна.

Арус влезе в шатрата. Беше доста обикновена, а и отсъствието на приятна компания го наскърбяваше, но все още таеше надежда за последващите дни.

Халон последва Евдемия и остави раницата си на една страна. От една страна му харесваше, че ще бъде в едно "легло" с елфката, от друга не искаше тя да се чувства зле.
- Нося си постеля, ако искаш да ти оставя тази.

Евдемия се засмя.
- Не е проблем. Правили сме какво ли не, не виждам защо да не можем да си поделим една постеля. - отвърна елфката.

Конър ядно изсумтя. Не стига, че тряяше тоз шибаняк Блейд да са домъкне на туй приключение, ами тряяше и пак да дели нещо с него. Тез сичките щяха да видят един ден.

Конър излезе от палатката си. На тъмния елф му беше писнало да са занимава с тея.
- И ко по-точно ще прайм на тва тъпо място?

- Ще станем свидетели на празник на кентаврите. - изрече Халон и изгледа тъмния елф намусено. - Стига си мрънкал.

- Аве ей, путьо, няма да ми казваш ко да прая ве. - изсъска тъмния елф.

Арус също излезе от своята шатра, тък като дразнещият глас на тъмния елф му пречеше да си почива.
- Нямам представа. - сви рамене търговецът и се обърна към елфа. - Друго не ни остава. Надявам се да са дружелюбни.

- Ако не бяха нямаше ли да бъдем вече мъртви? - засмя се Евдемия, сетне тежко въздъхна и кръвнишки погледна Конър. - Е, може и да станат недружелюбни, ако този не се спре.

- Въобще не ме ебе ко ще те праят, тъпа курво. - изсумтя Конър. - Тряя да свършваме по-бързо тука.

- Не бих бързал да се радвам. - засмя се Арус, чувайки думите на Евдемия. - Досегите ми с коне в Еритос не са били особено приятни изживявания досега.

Блейд се засмя.
- За къде бързаш толкова, съпруже? Знам, че много ти липсват ласките ми, аз самия също нямам търпение да те даря с тях, но ще ти се наложи да се запасиш с търпение.

Евдемия извъртя очи.
- Моите също, но тези кентаври можеха отдавна да са ни убили.

Халон въздъхна тежко.
- Нека просто намерим лидера на племето. - предложи елфът.

- Тая силни надежди да не сторят нищо подобно. Млад съм още, не ми се умира. Поне да бяха красиви... - въздъхна победено Арус.

Евдемия сви рамене. Не разбираше напълно Арус, но не я интересуваше особено. Тя кимна и последва Халон. Надяваше се тъмния елф да си държи езика зад зъбите, че сигурно можеше да намери начини, по които да обиди домакините им.

Лидерът на кентаврите посрещна гостите на племето си.
- Здравейте! Дано сте си отпочинали. - изрече той и ги погледна. - Ние сме заети с приготовленията за довечера.

- Благодарим за гостоприемството. - усмихна се Арус. Все още не беше сигурен дали е добра идея да попита дали наоколо има красиви женски същества.

- Можем ли да ви помогнем с нещо? - предложи Халон.