Евент Приключение: Магическа гора

- Тогава защо да му позволяваме да обикаля наоколо и да съсипва доброто настроение на всички ни? - изрече един от търговците. - Да бъдат задържани до вечерта!

- Колкото и често да му запушвам устата, не мога да го правя непрекъснато. - изрече Блейд. - Имам да върша и други неща, все пак.

- След като ще бъдем задържани, вероятно ще ти се отвори малко свободно време. - тихо се пошегува Арус. Тъмният елф наистина прекаляваше, както винаги.

Лидерът на кентаврите трябваше да се съгласи с хората си. Той даде знак на няколко кентаври от личното му обкръжение.
- Отведете гостите ни обратно в лагера им и се постарайте да останат там до довечера. - изрече той и погледна към Халон. - На съвет ще решим дали да ви позволим да останете за празника или ще ви отпратим.

Халон тежко въздъхна.
- Разбирам ви. Няма да се съпротивляваме.

Кентаврите и лидерът им съпроводиха гостите обратно до лагера им.
- Ще останете тук и ще бъдете наблюдавани. - изрече той и даде инструкции на приятелите си.

Евдемия ядно въздъхна.
- Благодаря, тъпако! Не можеш да живееш без да съсипеш нещо.

- Мълчи ма, курво проста. Не виждам ко съм ви съсипал - вий туй заслужавате.

Арус се върна до шатрата си, но все още не влезе вътре. Търговецът прокле късмета си няколко пъти, от всички възможни места, където можеше да се озове, трябваше да е в някаква гора с непривлекателни същества, асексуална жена и тъмния елф Конър. Търговецът шумно въздъхна, чувайки Евдемия и Конър.

- Евдемия е права. Дойдохме тук, за да разгледаме тази гора и заради теб всичко може да пропадне. - изрече Халон.

- Грам не ме интересува, тъпако.

- По-добре е да мълчиш, Конър. - изрече Блейд и задърпа Конър към шатрата им.
Хубаво трябваше да го орита, когато се приберат.

- Това беше очаквано, за съжаление. - сви устни Арус.

- Разбира се. - изсумтя Евдемия. - С Конър друго не можеш да очакваш.

- Отдавна съм се убедил в това. - отвърна търговецът. - Наистина не разбирам как работи мозъкът му, ако въобще притежава такъв.

- Не притежава, там е проблемът. - въздъхна Халон. - Не ни остава друго освен да чакаме.

Евдемия кимна. Нямаше какво повече да направи, затова влезе в шатрата, която делеше с Халон и легна на постелята си.

- Ще бъде наистина жалко, ако не успеем да видим празника. - отвърна Арус, макар и да не разбираше съвсем защо кентаврите толкова бързо настояха всички да бъдат задържани и наблюдавани, заради изказване по повод пазара си. В Кросфайър Муунлайт никой не би се обидил толкова силно, ако бизнесът му бъде оплют. В крайна сметка нямаше друг избор, освен да чака с останалите и да се надява тъмният елф да не продължи с простотиите си.

Халон въздъхна и се върна обратно в шатрата си.

Арус тъкмо излезе от шатрата си. Днес щеше да се разбере дали кентаврите щяха да им позволят да се присъединят към празненството си. Така или иначе търговецът нямаше друг избор, освен да чака, надяваше се да бъдат в безопасност, макар и присъствието на тъмния елф там да го притесняваше.