Евент Приключение: Магическа гора

Арус също заразглежда сергиите. За съжаление не намираше нищо подходящо, кентаврите също така нямаха особена стойност на пазара за роби, беше рисково да уведомява когото и да било за съществуването им. Търговецът купи една роза от сергия с цветя и я поднесе на Евдемия.
- В знак на помирение, ако някога съм те обидил. - чаровно се усмихна той.

- Че си тъпак и това място не струва. - изсумтя Конър и продавачите от близките сергии прекратиха работата си и започнаха да ги зяпат.

Евдемия взе розата и въздъхна.
- Помирение ще има, когато спреш да ме виждаш като някаква проститука-робиня.

Лидерът на кентаврите вдигна ръка. Надяваше се съплеменниците му да не се разгневят много.
- Господине, - обърна се кентавърът към Конър. - моля, въздържайте се от подобни изказвания.

Арус постави ръка на гърдите си.
- Кълна се, че не гледам на теб по този начин. Поведението ми при запознанството ни беше недоразумение, за което искрено съжалявам. - отвърна той, сетне също хвърли поглед към Конър и Блейд. - Надявам се тъмният елф да не стори нещо глупаво, виж на него робството вероятно би му се отразило поучително.

Евдемия въздъхна.
- На него нищо не му се отразява поучително, опасявам се. - изрече тя и се върна на предишната тема. - Радвам се, че си започнал да гледаш на елфите по друг начин.

- Че не е ли вярно ве? - изрече Конър. - Нищо интересно нямате тука.

Арус присви устни.
- Ако имах избор, никога не бих продавал толкова много елфи. Уви не съм способен да контролирам общественото мнение по въпроса. - отвърна той.

Лидерът на кентаврите забеляза, че близките продавачи гледат към гостите им лошо.
- Господине, ние сме затворена общност. Няма как да имаме богат асортимент по пазарите си. Така оцеляваме стотици години вече, не е кой знае какво.

Евдемия извъртя очи.
- Предполагам. Има начин да спреш, но няма как да изтървеш такива печалби, разбирам.

- Значи тва място нищо не струва.

Блейд запуши устата на Конър с ръка.
- Млъкни, глупако. Да ни убият ли искаш? - изсъска той в ухото му.

- Пробвах, красавице. Бях беден и не ми хареса особено. - засмя се Арус. - Аз вярвам в свободния пазар, в който търсенето определя предлагането. Ако някой ден обществото промени мнението си, с удоволствие ще съм първият който ще се съобрази. Ако въобще оцелеем посещението си тук, тъмният елф отчаяно се опитва да попречи това да се случи. - пошегува се мъжът, макар че започваше да се притеснява.

Продавачите излязоха иззад тезгясите си и наобиколиха гостите.
- Събратя, по-добре недейте. Гостите са невежи, сблъсквали сме с подобни неща.
- Те са невъзпитани! - изрече един от тях.

Евдемия въздъхна. Надяваше се да не се разгневят много тези кентаври.
- Моля ви, не обръщайте внимание на глупостите на този тъмен елф. - намеси се жената. - Той се държи по този безобразен начин с всички, които познава. Нищо и никой не му харесва, такъв е характерът му.

- В такива моменти наистина ми липсва Крис. - почти прошепна Арус на Евдемия. Надяваше се тези елфи да разбират от магия, обикновено робите не се научаваха да боравят с нея адекватно, но Халон не беше споменавал някога да е преживявал робство. Инак щяха да са загубени ако бъдат нападнати.

- Ние държим на родината си, макар и тя да е тази гора. Няма да подминем изказванията на това същество. - изрече един от кентаврите.
Лидерът им трябваше да се намеси.
- Достатъчно! - изрече той. - Тази вечер ни предстои празник, не бива да го прекарваме в дрязги.

- Крисчън способен ли е да се справи с кентаври? - тихо изсъска Евдемия. - Ако не си забелязал, те не са хора.

Халон се обърна към лидера на кентаврите.
- Простете глупостта на този невъзпитан тъмен елф. - изрече елфът. - Евдемия е права обаче - той не изпитва уважение към нищо и никого.

- Знам ли? - сви рамене Арус. - Обикновено той мисли за безопасността ми, не ми се е налагало да се тревожа по този повод. Пък и нали лисичката му го караше да се учи да убива чудовища. Все щеше да измисли нещо, или поне по-адекватно да запуши устата на тъмния елф, изглежда съпругът му не се справя достатъчно добре с тази задача.