Евент Приключение: Магическа гора

- Грам не ме интересува, тъпако.

- По-добре е да мълчиш, Конър. - изрече Блейд и задърпа Конър към шатрата им.
Хубаво трябваше да го орита, когато се приберат.

- Това беше очаквано, за съжаление. - сви устни Арус.

- Разбира се. - изсумтя Евдемия. - С Конър друго не можеш да очакваш.

- Отдавна съм се убедил в това. - отвърна търговецът. - Наистина не разбирам как работи мозъкът му, ако въобще притежава такъв.

- Не притежава, там е проблемът. - въздъхна Халон. - Не ни остава друго освен да чакаме.

Евдемия кимна. Нямаше какво повече да направи, затова влезе в шатрата, която делеше с Халон и легна на постелята си.

- Ще бъде наистина жалко, ако не успеем да видим празника. - отвърна Арус, макар и да не разбираше съвсем защо кентаврите толкова бързо настояха всички да бъдат задържани и наблюдавани, заради изказване по повод пазара си. В Кросфайър Муунлайт никой не би се обидил толкова силно, ако бизнесът му бъде оплют. В крайна сметка нямаше друг избор, освен да чака с останалите и да се надява тъмният елф да не продължи с простотиите си.

Халон въздъхна и се върна обратно в шатрата си.

Арус тъкмо излезе от шатрата си. Днес щеше да се разбере дали кентаврите щяха да им позволят да се присъединят към празненството си. Така или иначе търговецът нямаше друг избор, освен да чака, надяваше се да бъдат в безопасност, макар и присъствието на тъмния елф там да го притесняваше.

Лидерът на кентаврите доближи шатрата и забеляза, че един от гостите бе излязъл от своята.
- Кажи и на останалите, че може да дойдете. Няма да бъдете допуснати до абсолютно всичко - само до гадаенето и първите молитви към богинята на Луната.

Конър беше излязъл от тъпата шатра и забеляза, че оня шибан кентавър говори с папура мошеник. Кой знай с кво щяха да ги измамят тез.

Арус въздъхна и кимна. Така или иначе нито едно от тези начинания не включваше забавления с красиви жени.
- Ще ги уведомя. - сухо отвърна той и се върна до другите шатри, подминавайки тъмния елф. - Хайде, излизайте. Време е за празненството, изглежда че. - провикна се той, надявайки се другите да го чуят.

Блейд излезе от шатрата им и се зарадва. Най-сетне нещо съществено.

Евдемия излезе от шатрата си. Заради кого ли щяха да пропуснат половината празненство. Елфката благодари на кентавъра и си остана на мястото.

Халон последва Евдемия и се зарадва да чуе, че поне до нещо ще го допуснат.

Лидерът на кентаврите извади една желязна маска от торбата си. Той я даде на тъмния елф.
- По-добре си я сложи. Доста трудно беше да убедя останалите да не ви нападнат заради теб.

Арус намери маската за нелепо изглеждаща, но успя да сдържи смеха и неутралното си изражение. Не им трябваха повече проблеми.

Конър са намръщи.
- Как пък не. Да си слагат такива маски тез нещастници.

- Ще си я сложиш и още как! - изсъска Блейд и взе маската от кентавъра, сетне я сложи на Конър и щракна катинара, който бе на ключалката зад маската. - Добре ти стои, съпруже. - изсмя се мъжът.

- Трябваше по-рано да се сетим за нещо подобно. Благодарим ви сърдечно. - поклони се Арус пред кентавъра.

Конър искаше да каже нещо, ама тъз маска не му позволяваше изобщо да говори. Беше прикрепена плътно до устните му. Тъмния елф са опита да я махне, но не можеше, щото оня шибаняк беше взел ключа.

Арус се подсмихна на себе си, наблюдавайки Конър. Тъмният елф определено заслужаваше това.

- Не мисля, че заслужавате всички да умрете заради глупостта на този тъмен елф. - въздъхна лидерът на кентаврите. - Последвайте ме.
Той започна да ги води към олтарното място, където щяха да се проведат молитвите.

Докато вървяха, Евдемия оглеждаше наоколо. Тази гора не бе същата като онази, в която се намираше селото ѝ, но все пак ѝ донесе някакво чувство на носталгия по дома. Елфката въздъхна и продължи да разглежда.