Евент Приключение: Магическа гора

Лидерът на кентаврите доближи шатрата и забеляза, че един от гостите бе излязъл от своята.
- Кажи и на останалите, че може да дойдете. Няма да бъдете допуснати до абсолютно всичко - само до гадаенето и първите молитви към богинята на Луната.

Конър беше излязъл от тъпата шатра и забеляза, че оня шибан кентавър говори с папура мошеник. Кой знай с кво щяха да ги измамят тез.

Арус въздъхна и кимна. Така или иначе нито едно от тези начинания не включваше забавления с красиви жени.
- Ще ги уведомя. - сухо отвърна той и се върна до другите шатри, подминавайки тъмния елф. - Хайде, излизайте. Време е за празненството, изглежда че. - провикна се той, надявайки се другите да го чуят.

Блейд излезе от шатрата им и се зарадва. Най-сетне нещо съществено.

Евдемия излезе от шатрата си. Заради кого ли щяха да пропуснат половината празненство. Елфката благодари на кентавъра и си остана на мястото.

Халон последва Евдемия и се зарадва да чуе, че поне до нещо ще го допуснат.

Лидерът на кентаврите извади една желязна маска от торбата си. Той я даде на тъмния елф.
- По-добре си я сложи. Доста трудно беше да убедя останалите да не ви нападнат заради теб.

Арус намери маската за нелепо изглеждаща, но успя да сдържи смеха и неутралното си изражение. Не им трябваха повече проблеми.

Конър са намръщи.
- Как пък не. Да си слагат такива маски тез нещастници.

- Ще си я сложиш и още как! - изсъска Блейд и взе маската от кентавъра, сетне я сложи на Конър и щракна катинара, който бе на ключалката зад маската. - Добре ти стои, съпруже. - изсмя се мъжът.

- Трябваше по-рано да се сетим за нещо подобно. Благодарим ви сърдечно. - поклони се Арус пред кентавъра.

Конър искаше да каже нещо, ама тъз маска не му позволяваше изобщо да говори. Беше прикрепена плътно до устните му. Тъмния елф са опита да я махне, но не можеше, щото оня шибаняк беше взел ключа.

Арус се подсмихна на себе си, наблюдавайки Конър. Тъмният елф определено заслужаваше това.

- Не мисля, че заслужавате всички да умрете заради глупостта на този тъмен елф. - въздъхна лидерът на кентаврите. - Последвайте ме.
Той започна да ги води към олтарното място, където щяха да се проведат молитвите.

Докато вървяха, Евдемия оглеждаше наоколо. Тази гора не бе същата като онази, в която се намираше селото ѝ, но все пак ѝ донесе някакво чувство на носталгия по дома. Елфката въздъхна и продължи да разглежда.

Блейд задърпа Конър след групата. Трябваше да вземат маската като се прибират, щеше да влезе в много добра употреба.

Арус последва останалите, макар и това място да не му харесваше особено. Надяваше се да срещне красиви екзотични жени, а вместо това попадна на племе полу-коне. Вероятно онзи коняр някак бе успял да прокълне отбора им.

Халон следваше групата мълчаливо. Съжаляваше, че няма да може да види всичко от-до на празника на Новолунието, но какво пък.

Лидерът на кентаврите спря и се обърна към гостите.
- Тук ще останете и ще наблюдавате молитвите. После ще ви позволя да посетите гадателката.

Конър са съпротивляваше, ама тоз шибаняк Блейд изобщо не го пускаше. Тъмния елф не спираше да го псува, тъпата маска му пречеше да си отвори устата.