Евент Приключение: Магическа гора

Евдемия въздъхна.
- На него нищо не му се отразява поучително, опасявам се. - изрече тя и се върна на предишната тема. - Радвам се, че си започнал да гледаш на елфите по друг начин.

- Че не е ли вярно ве? - изрече Конър. - Нищо интересно нямате тука.

Арус присви устни.
- Ако имах избор, никога не бих продавал толкова много елфи. Уви не съм способен да контролирам общественото мнение по въпроса. - отвърна той.

Лидерът на кентаврите забеляза, че близките продавачи гледат към гостите им лошо.
- Господине, ние сме затворена общност. Няма как да имаме богат асортимент по пазарите си. Така оцеляваме стотици години вече, не е кой знае какво.

Евдемия извъртя очи.
- Предполагам. Има начин да спреш, но няма как да изтървеш такива печалби, разбирам.

- Значи тва място нищо не струва.

Блейд запуши устата на Конър с ръка.
- Млъкни, глупако. Да ни убият ли искаш? - изсъска той в ухото му.

- Пробвах, красавице. Бях беден и не ми хареса особено. - засмя се Арус. - Аз вярвам в свободния пазар, в който търсенето определя предлагането. Ако някой ден обществото промени мнението си, с удоволствие ще съм първият който ще се съобрази. Ако въобще оцелеем посещението си тук, тъмният елф отчаяно се опитва да попречи това да се случи. - пошегува се мъжът, макар че започваше да се притеснява.

Продавачите излязоха иззад тезгясите си и наобиколиха гостите.
- Събратя, по-добре недейте. Гостите са невежи, сблъсквали сме с подобни неща.
- Те са невъзпитани! - изрече един от тях.

Евдемия въздъхна. Надяваше се да не се разгневят много тези кентаври.
- Моля ви, не обръщайте внимание на глупостите на този тъмен елф. - намеси се жената. - Той се държи по този безобразен начин с всички, които познава. Нищо и никой не му харесва, такъв е характерът му.

- В такива моменти наистина ми липсва Крис. - почти прошепна Арус на Евдемия. Надяваше се тези елфи да разбират от магия, обикновено робите не се научаваха да боравят с нея адекватно, но Халон не беше споменавал някога да е преживявал робство. Инак щяха да са загубени ако бъдат нападнати.

- Ние държим на родината си, макар и тя да е тази гора. Няма да подминем изказванията на това същество. - изрече един от кентаврите.
Лидерът им трябваше да се намеси.
- Достатъчно! - изрече той. - Тази вечер ни предстои празник, не бива да го прекарваме в дрязги.

- Крисчън способен ли е да се справи с кентаври? - тихо изсъска Евдемия. - Ако не си забелязал, те не са хора.

Халон се обърна към лидера на кентаврите.
- Простете глупостта на този невъзпитан тъмен елф. - изрече елфът. - Евдемия е права обаче - той не изпитва уважение към нищо и никого.

- Знам ли? - сви рамене Арус. - Обикновено той мисли за безопасността ми, не ми се е налагало да се тревожа по този повод. Пък и нали лисичката му го караше да се учи да убива чудовища. Все щеше да измисли нещо, или поне по-адекватно да запуши устата на тъмния елф, изглежда съпругът му не се справя достатъчно добре с тази задача.

- Тогава защо да му позволяваме да обикаля наоколо и да съсипва доброто настроение на всички ни? - изрече един от търговците. - Да бъдат задържани до вечерта!

- Колкото и често да му запушвам устата, не мога да го правя непрекъснато. - изрече Блейд. - Имам да върша и други неща, все пак.

- След като ще бъдем задържани, вероятно ще ти се отвори малко свободно време. - тихо се пошегува Арус. Тъмният елф наистина прекаляваше, както винаги.

Лидерът на кентаврите трябваше да се съгласи с хората си. Той даде знак на няколко кентаври от личното му обкръжение.
- Отведете гостите ни обратно в лагера им и се постарайте да останат там до довечера. - изрече той и погледна към Халон. - На съвет ще решим дали да ви позволим да останете за празника или ще ви отпратим.

Халон тежко въздъхна.
- Разбирам ви. Няма да се съпротивляваме.

Кентаврите и лидерът им съпроводиха гостите обратно до лагера им.
- Ще останете тук и ще бъдете наблюдавани. - изрече той и даде инструкции на приятелите си.

Евдемия ядно въздъхна.
- Благодаря, тъпако! Не можеш да живееш без да съсипеш нещо.

- Мълчи ма, курво проста. Не виждам ко съм ви съсипал - вий туй заслужавате.

Арус се върна до шатрата си, но все още не влезе вътре. Търговецът прокле късмета си няколко пъти, от всички възможни места, където можеше да се озове, трябваше да е в някаква гора с непривлекателни същества, асексуална жена и тъмния елф Конър. Търговецът шумно въздъхна, чувайки Евдемия и Конър.

- Евдемия е права. Дойдохме тук, за да разгледаме тази гора и заради теб всичко може да пропадне. - изрече Халон.