Евент Приключение: Магическа гора

- Не. Сами ще се подготвим за празника, може да наблюдавате приготовленията или да разгледате пазарите ни.

Блейд се усмихна.
- Благодарим ви. Ако имате нужда от нещо, ще се отзовем.

- Пазарите ви? - повдигна вежда Арус. - Какво обикновено се продава по тези земи?

Кентавърът сви рамене.
- Билки, карти, кожи, животински продукти и подобни. Интересувате ли се от нещо конкретно?

Арус се приближи до съществото.
- Всъщност... да. Очаквах в тази гора да срещна определен вид създания. - понижи тона си той. - Бихте ли могли да ме упътите към мястото, където мога да открия жени?

Кентавърът вирна вежди и се отдръпна.
- Тук няма да откриете публични домове. - изрече кентавърът. - Старейшините нямат против жените да бъдат с повече от един мъж, но вие не сте кентаври, няма да ви се получи.

Евдемия се плесна по челото. Но разбира се, че това щеше да бъде първият му въпрос.

Арус се засмя и вдигна длани пред лицето си.
- Не, не, нямах това предвид, макар и да бих се радвал да посетя публичен дом на такова място. - отвърна търговецът. - По-скоро си мислех, след като живеете тук, може би ще знаете дали в тази гора живеят и други създания, особено се интересувам от лисици.

Кентавърът вирна вежда.
- Лисици? Разбира се, че има лисици в тези гори. Все пак, гледаме домашни животни, постоянно са наоколо. - отвърна лидерът на племето. - Искате ги заради кожата им? Ловците ни ще ви одерат няколко, не е проблем.

- Нямах предвид точно такива лисици. - въздъхна Арус. - По-скоро се питах за... човекоподобни лисици, това все пак е магическа гора, освен ако не греша? - търговецът започваше да губи надежда че ще намери прекрасна палава лисичка на това място.

Кентавърът се замисли, но сви рамене.
- Съжалявам, но дори не съм чувал за подобно нещо. - отвърна той. - Защо търсите подобни създания?

- Щото е папур мошеник и само много знай. - изсумтя Конър. - Дайте му една такава лисица, че да го убие и да се отървем най-сетне.

Блейд въздъхна.
- Замълчи! - изсъска той и се обърна към кентавъра. - Не го слушайте, не е особено наред.

- Съветвам Ви да не слушате моя неприятен спътник. - засмя се Арус. - Аз съм известен почитател на женската красота в родния си град. Идвайки тук се надявах на по-екзотични запознанства, но ако няма такива - няма такива. - сви рамене търговецът.

Лидерът на кентаврите с присвити очи изгледа гостите. Надяваше се да не създават проблеми.
- Съжалявам, че гората ни не отговаря на нуждите ви.

Евдемия се приближи малко напред и се усмихна.
- Не обръщайте внимание на този човек и на онзи тъмен елф - не са съвсем наред с главата. - тихо изрече тя. - Може ли да ни покажете пазара?

Арус хвърли поглед към Евдемия, сетне въздъхна. Не беше предвидил, че ще се падне точно с нея, нямаше никакъв шанс да успее да я убеди да му пусне. Търговецът вървеше мълчаливо зад групата.

Кентавърът поведе гостите си към пазарската улица и спря, когато стигнаха.
- Тук се намират всичките ни пазари. - изрече той. - Насладете се.

- Благодаря! - усмихна се Евдемия и се втурна към сергиите, за да ги разгледа.
Честно казано, не ѝ бяха нужни животински кожи или подобни неща. Разгледа подправките, но не си хареса нищо особено - всичките бяха разпространени из Еритос и Кросфайър Муунлайт.

Блейд хвана Конър за ръка и го задърпа по сергиите. Не му харесваше, че трябва да харчи злато, но нямаше да си тръгне с празни ръце. Подминаха сергиите с животински продукти и подправки и се спряха на една с карти. Имаше тестета с какви ли не нарисувани гърбове. Човекът въздъхна и си купи шест тестета с рисунките, които най му допаднаха.
- Какво мислиш, съпруже?

Арус също заразглежда сергиите. За съжаление не намираше нищо подходящо, кентаврите също така нямаха особена стойност на пазара за роби, беше рисково да уведомява когото и да било за съществуването им. Търговецът купи една роза от сергия с цветя и я поднесе на Евдемия.
- В знак на помирение, ако някога съм те обидил. - чаровно се усмихна той.

- Че си тъпак и това място не струва. - изсумтя Конър и продавачите от близките сергии прекратиха работата си и започнаха да ги зяпат.

Евдемия взе розата и въздъхна.
- Помирение ще има, когато спреш да ме виждаш като някаква проститука-робиня.

Лидерът на кентаврите вдигна ръка. Надяваше се съплеменниците му да не се разгневят много.
- Господине, - обърна се кентавърът към Конър. - моля, въздържайте се от подобни изказвания.

Арус постави ръка на гърдите си.
- Кълна се, че не гледам на теб по този начин. Поведението ми при запознанството ни беше недоразумение, за което искрено съжалявам. - отвърна той, сетне също хвърли поглед към Конър и Блейд. - Надявам се тъмният елф да не стори нещо глупаво, виж на него робството вероятно би му се отразило поучително.