Евент Приключение: Магическа гора

Арус зачака спътниците си от Еритос, с които щяха да посетят въпросната гора. Според слуховете ставаше въпрос за магическа гора, Арус дори не се заинтересува от паричната награда, напоследък имаше свободно време и му беше скучно, та реши да посети мястото, като тайно се надяваше да има екзотични красавици.

Халон дойде и поздрави Арус. Беше се подготвил за това приключение.

Блейд дойде заедно с Конър и поздрави Халон и Арус. Мъжът не вярваше, че това приключение ще сплоти двамата с Конър.

Арус поздрави новодошлите, успявайки криво-ляво да прикрие разочарованието си, че изглежда ще са само мъже, при това онзи неприятен тъмен елф беше сред тях.

Евдемия дойде на уреченото място и тежко въздъхна. Трябваше ли точно с Арус и Конър да се падне? Елфката с неохота се усмихна и поздрави присъстващите.

Усмивка грейна на лицето на Арус. Той се приближи до Евдемия.
- Здравей, Евдемия. Радвам се да те видя. Изглежда все пак има надежда за това пътуване. - чаровно поздрави той.

Евдемия се надяваше да не ѝ личи много, че не е особено доволна от компанията на тези хора.
- Здрасти. - изрече тя. - Какво имаш предвид?

Конър беше много ядосан, че за пореден път не са падна с мръсницата Силиа. Кога щеше най-сетне да прекарва пълноценно време с жена си? Писна му да са занимава с някви пълни шибаняци.

- Нямам нищо конкретно в предвид. - усмихна се Арус. - Винаги е хубаво да се пътува в компанията на красива дама.

Евдемия едва се сдържа да не извърти очи. Но разбира се.
- Предполагам. - сви рамене жената. - Някакви предпочитания какво да правим?

- Аз нямам. Защо дамата не избере за нас? - сви рамене Арус. Каквото и да предприемеха, нямаше намерение да се оплаква, единственото което го притесняваше е, че бе силно възможно тъмният елф да му развали преживяването с незначителните си бръщолевения.

Евдемия въздъхна.
- Може да разгледаме гората. Нищо не печелим, ако стоим на това място и си говорим. - сви рамене елфката.

- А може и да те заровим жива някъде, курво проста. Заедно с оня шибан елф ей там. - изсумтя тъмния елф.

- Хей, няма нужда да се държиш невъзпитано. Евдемия и Халон не са по никакъв начин виновни за вечнокиселото ти изражение. - с насмешка отвърна Арус. - Давай го по-ведро, събрали сме се, за да се забавляваме тук.

- Ама да, голяма забава ще е. - изсумтя тъмния елф. - На едно място с пълни шибаняци и отново без мръсницата Силиа.

Халон си пое дълбоко дъх. Това приключение щеше да е същинско изпитание за нервите му.

- Свободен си да ни смяташ за каквито пожелаеш, но бих бил доста щастлив ако не сипеш обиди по хора, които дори не присъстват тук. - Арус имаше собствено мнение за странностите на Силиа, но със сигурност не заслужаваше да бъде нагрубявана по такъв начин.

- Ще си прая каквото искам, папур мошеник такъв. - изсумтя тъмния елф.

Блейд извъртя очи.
- Съпруже, просто замълчи и да започваме това приключение.

- Съмнявам се да ти бъде особено възможно да правиш каквото си пожелаеш, но щом желаеш да си оптимист. - сви рамене Арус. - И така прекрасни мои звън... - мъжът се спря, не беше съвсем уместно да се шегува по този начин точно с Евдемия и Халон. - приятели! На къде смятате да поемем?

"Към вкъщи.", помисли си Евдемия.
- Ами напред, предполагам. Дано само не попаднем на нещо много опасно.

- Ако вървим по по-отъпканите пътеки, може и да стигнем някъде. - предложи Халон.

Арус кимна и последва Евдемия и Халон. Двамата бяха елфи, макар и да нямаше твърде много опит със свободни същества от тяхната раса, не беше глупав - знаеше че ако не попаднат рано в плен, развиват доста сериозни магически способности.

Блейд хвана Конър за ръка и го задърпа след групата.

Халон вървеше напред, когато до ушите му достигна необичайно цвилене. Елфът сбърчи вежди и започна да се оглежда наоколо. Забеляза група кентаври да надничат из някои дървета.
- Предупреждавам ви, че наоколо има кентаври. Не са лоши същества, стига да не ги провокирате.