Евент Приключение: Магическа гора

- Което е мега тъпо предложение. - изрече Конър. - За ко ни е да гледаме някви луди кентаври ко ще праят?

Халон скръсти ръце.
- Конър, не знам какво по-точно искаш да правим. Като те знам, нищо тук няма да ти хареса. - извъртя очи елфът.

- И как да ми хареса като онъз шибана мръсница няма да е тука? - изсумтя Конър. - И как ко искам ве, шибаняк? Вий да умрете тука и без туй за нищо не ставате.

Арус въздъхна.
- Тъмен елфе и аз бих предпочел да съм сред сексапилни лисички, но уви, това явно е резервирано за проклетника Крис. Такъв ни бил късмета.

- Съпруже, по-добре замълчи, защото ще видиш след малко. - изрече Блейд. - Това че сме на някакво приключение, не значи че няма да те заритам още тук и сега.

- Ти мълчи ве. - изрече Конър към Блейд и са обърна към Арус. - Не ме интересуват шибаните лисици, а кога оня шибан дългуч ще пукне най-сетне. Заради него Силиа не ще да се връща при мене.

- То тя заради друго не иска, но както и да е. - измърмори под нос Евдемия.

Арус сви рамене.
- Крис няма общо с нежеланието на Силиа да комуникира с теб. Момичето вероятно няма интерес към омъжени мъже, а още повече - изключително невъзпитан си.

- Сигурно. Докато не се появихте ти и шибания дългуч, сичко си вървеше добре.

- Съпруже, просто си затвори плювалника и да продължаваме. - изрече Блейд.

- Може и така да е било. - засмя се Арус. - Но аз не съм Крис. Мен подобни неща като съществуващи връзки не ме вълнуват. Силиа е красива, това беше единствената причина да я запозная с него.

Лидерът на това племе от кентаври забеляза, че в групата, която наблюдаваха има проблем. Той нареди на приятелите си да бъдат нащрек, но да останат по местата си.
- Проблем ли има? - попита кентавърът и огледа необичайната двойка тъмен елф и човек, които спореха. Цялата тази групичка беше нелепа.

Халон се обърна към кентавъра и се усмихна.
- Ние сме пътешественици, които идват да разгледат тази магическа гора. - спокойно отвърна елфът. - Забелязах, че ни наблюдавате и разказвах на приятелите си повече за културата ви.

- Сигурно, шибаняко, сигурно. - изсумтя Конър и огледа шибания кентавър дет са появи. Само още шибаняци му липсваха.

Арус вдигна двете си ръце в отказ.
- Не, не, нямаме проблем. Един от спътниците ни е леко невъзпитан. Това е. - отвърна мъжът, хвърляйки студен поглед към Конър.

Кентавърът дълго гледаше към Конър. Накрая той отново се обърна към Халон.
- Подслон ли желаете?

Халон се усмихна.
- Бихме били благодарни. - изрече елфът. - Не искам да бъда нахален, но утре е новолуние. Бихте ли ни позволили да станем част от празника ви?

Кентавърът погледна отново тъмния елф. Не изглеждаше да му харесва, че е тук.
- Ще ви дадем подслон. Дали ще станете част от празненствата ще научите след като се посъветвам с останалите. Последвайте ме.

Арус реши да последва кентавъра. Надяваше се да са разумни, макар и все още да съжаляваше, че не срещнаха секси женски магически същества.

- Благодаря ви! - усмихна се широко Халон. Надяваше се наистина да им позволят да видят празненството.

Евдемия последва Халон и Арус.

Блейд задърпа Конър, защото той очевидно нямаше намерение да свърши нищо сам.

Кентавърът даде знак на хората си, че всичко е наред и групата ескортира гостите до три шатри.
- Поделете си ги.

Блейд погледна Конър.
- Ние с него ще вземем едната.

Халон въздъхна тежко.
- Евдемия, искаш ли да си поделим едната?