Търсене

Отело облече дрехите си, но не беше твърде доволен. Този чук, ако наистина съществуваше, дали можеше изобщо да се продаде за злато?! Не беше чувал за подобен артефакт.

Гущера си изкара пръстите и прай среден пръст на тоз. - Але ней тъй ве господине там кат заяздите в пещерата ше намирате и съдбовния чук там е сложен ве като зимате чука на съдбата ше прайте курвите да ви клякат да ви ли…

- Това е тайната на живота? - засмя се Афсол. - Това звучи доста глупаво.

Гущера си напрай главата ама говори. - Але добре ве добре яко и мило прай танцуване ше казвам начи тайната на живота е едно хубаво нещо тука има знойна пещера тряа с отборлъка да ходите да прайте горбета напрао там има м…

- В никакъв случай! - отсече Мелвиел. - Не съм ничие "булче", не знам защо така ме наричате, но това не е честно. Брат ми изпълни желанието ти, сега ти трябва да ни кажеш въпросната тайна!

Гущера са източи на земята. - Але ся искам Каво да го ближе ве. - зверски каза гущера. - Але гущер не ве стига ве. - тъжливо каза Каво. - Але няма стига ве Каво тогаз булчето ви да го ближе. - адски каза гущера.

Отело продължи да танцува известно време, но започваше да се изморява. - Колко още? - попита мъжът-фея.

Мелвиел скръсти ръце. Не можеше да повярва на какво става свидетел.

- Това е повече от отвратително. - изрече Афсол.

Гущера са кефи на макс и жули яко чекии на сурата на тоз малко мъж беши тряаше булчето дай ама добре ве добре. Гущера жули яко чекии. Каво плака океани.

- Сега ще разберем. Надявам се това да си струва. - въздъхна отново Отело и започна да съблича дрехите си. След като остана гол, мъжът започна да танцува. Спомняше си банкетите в кралския дворец, там често танцуваше пред…

- Не изглежда да е само това. - изрече Афсол и с погнусена физиономия погледна към гущера.

Отело въздъхна. - Какво толкова. Гущерът каза, че иска просто някой да танцува гол. Нищо повече. Звучи лесно.

Афсол се погнуси. - Сигурен ли сте, че искате да направите това, Отело?

Мелвиел се плесна по челото. - Отело, ти добре ли си? Как ще се съгласиш на подобно нещо?! - повиши тон феята.

Гущера си удря гъза в тавана и заши Каво да си знай. - Але Каво ей го ве тука ше са прай работата. Добре ве добре. - яко и мило каза гущера и си въртя чепарете.

Отело се заинтересува от въпросната "тайна на живота". - Почакайте. Това може да е магическо същество. Ами ако казва истината? Би ли се съгласил само някой от нас да изпълни изискването ти? - попита той.

- Никакъв шанс! - извика Афсол. - Това са пълни глупости.

Каво говори. - Але аз правдиво казвам чей гаден гущера ве. - обясливо каза Каво. - Але тихо ве Каво. - адски каза гущера.

- Да се съблечем?! - изкрещя Мелвиел. - Това няма да стане!

Гущера говори. - Але първо тряа да са събличате и да клякате яко и мило да прайте яко танци на макс. - гущера си изкара чепарете и си завъртя чепа на главите на господата и булчето. Каво са активира.

Афсол скръсти ръце. - И каква е невероятната тайна на живота?

Отело не знаеше какво означават думите на гущера. - Какво означава "казачок"? Какво точно искате от нас?

Гущера говори. - Але ко ше искам тука да играйте казачок малко за веселбата да прайм и ше ви давам тайната на живота. - обясливо каза гущера.

- Няма да се учудя да са роднини с господина тук. - изрече Афсол и посочи Каво, сетне се обърна към гущера. - Какво искаш?