Търсене

- Няма нужда да се притесняваш за нищо. - усмихна се Арус.

- И за това ти благодаря. - изрече Катрин, все още беше ужасена.

След като чу, че Арус все пак ще плати сметката, Серена си отдъхна. Вече можеше да си тръгне спокойно. Горката Катрин, това място определено не беше твърде подходящо за събирания, особено с тяхното финансово положение. М…

- Вероятно са предполагали, че аз или Крис ще платим все пак. - засмя се Арус. - Нима очакваш да оставя красавица като теб да бъде продадена в робство, заради подобна нелепост? - всъщност, обикновено точно по подобни нач…

Лилит въздъхна. Горката Катрин, никой не я беше карал да организира парти.

Силиа дочу думите на Арус и изцъка с език. Разбира се, че тези двете стояха в дъното на нещата. Горката Катрин. Не можеше да разбере как някой би защитавал проклетите лисугери.

Катрин не можеше да повярва на ушите си. Лисиците бяха поръчали това? Можеше някак да оправдае Нана, тя не живееше в Еритос, но Юки? Юки знаеше колко са бедни всички, защо ѝ беше причинила нещо подобно? Та тя нищо лошо н…

- Поръчките на Нана и Юки бяха от него, само те стигаха 230 милиона. - засмя се Арус. - Нямам представа кой ги е открехнал за съществуването му, но вероятно е бил Крис.

Далия извъртя очи. Ето до това довеждаха мелодрамите на пиклата, други също тръгваха по нейните стъпки. На тази колко пъти трябваше да ѝ се каже, че ще ѝ се помогне?!

Катрин вече нищо не разбираше. - Т-тайно меню?

- Няма нужда да ми връщаш каквото и да било, красавице. - махна с ръка Арус. - Никой не би могъл да те вини, че не си наясно с цените тук. А и определено нямаше как да знаеш за тайното меню.

Катрин продължи да плаче. - Това са твърде много пари. И на теб не мога да ги върна.

Келнерът беше доста объркан, но след като все пак щеше да получи златото, кимна и отиде да приготви пергамент, който да бъде изпратен до имението на Арус. Търговецът винаги уреждаше сметките си по този начин.

Елвира изцъка с език. Дори и всички да дадат каквото имат, едва ли щяха да съберат и половината от сумата. - Моля те, спри да плачеш и си поеми дъх. Бяла си като платно.

Арус се обърна към Катрин. - Аз ще платя, не се безпокой. - усмихна се той. - Собствениците са ми добри приятели, няма да имаш никакви проблеми с тях от тук насетне.

- Не знам, Елвира, но има такса от тридесет милиона само за коня. - продължи да плаче Катрин. - Парите ми не стигат да я покрият.

Силиа се намръщи. Разбира се, че Крисчън ще си е поръчал тази проклетница да танцува. Все пак, предният път едва не се изчукаха на масата. Навярно и на това щяха да станат свидетели някога.

Арус изцъка с език. - Скъпи приятелю, станало е объркване. Ще простиш ексцентричностите на моя приятел Крис, той настояваше за танцьорката. - намигна в негова посока Арус. - Относно храната, аз поръчах повечето неща, зае…

Очите на Елвира се разшириха от изненада. 530 милиона изобщо не бяха малко, нямаше представа как щяха да ги съберат. - Толкова много? Че какво толкова се е консумирало тук?

Катрин нямаше никаква представа какво да каже. - Сметката е твърде голяма. - през сълзи изрече тя. - 530 милиона. Такса за коня, за танца на Нана. Дори не знаех, че таксуват за Вихрогон, нито че някой от вас си е поръчал…

Келнерът въздъхна облекчено. - Добре, че идвате, господин Арус. Тази твърди, че няма злато, за да плати сметката и тъкмо се уговаряхме да бъде продадена на собственика за робиня. Ще посредничите ли за сделката?

Елвира се обърна към Катрин. Момичето изглеждаше ужасно. - Катрин, всичко наред ли е? - попита я тя.

Арус дочу плача на Катрин и побърза да провери какво става, тъй като видя, че и келнера е пред нея. Търговецът добре знаеше, че никой от Еритос не би могъл да си позволи да плати подобна сметка. - Някакъв проблем ли има …

Катрин още повече се ужаси. Само това липсваше - да я продадат като робиня някъде. Момичето вече не можеше да сдържа сълзите си. - Нямах абсолютно никаква представа, че ще се натрупа толкова много. Дори не разбираше какв…

Нана приключи с танца си и се върна на масата, след бурни ръкопляскания от повечето посетители. Междувременно, не разбираше защо обстановката на масата е толкова обтегната. Лисицата сви рамене и седна, за да довърши вече…