Търсене
457 поста в „Плаж“
Силиа забеляза станалото между Крисчън и Нана и беше изненадана. Принцесата отиде да вземе кърпи от бара, сетне се приближи до наемния убиец. - Ето. - тя му ги подаде.
Нана се приближи и хвана чашата с коктейла, който наемния убиец пиеше, сетне го изплиска в лицето му. - Благодари се, че е само това! - троснато отвърна лисицата.
Лилит извъртя очи. "Ха-ха, много смешно.", отвърна жената. "Не е моя вината, че не знаете как да се забавлявате."
- Не съм казал, че са активни. - засмя се Крисчън. - Но познавайки те, това е просто въпрос на време.
"Няма активни дела срещу мен, прегледай си очите.", изрече жената.
- Нима? - подсмихна се Крисчън. - Тоест, ако утре отидем в съдебната зала в Еритос, там няма да има заведени дела срещу теб?
Лилит се доближи до двамата. "Това са пълни глупости.", изрече тя.
- Единствените дела, които горката Лилит води са съдебни. - през смях отвърна Крисчън.
"Да, да изнасилва хора и да надува главите на други с глупостите си.", помисли си Силиа и отпи от коктейла си.
- Защо да занимавам горката Лилит с подобно нещо? Тя си има свои дела, за които да се грижи. - нацупи се Нана.
- Случили са се промени, докато ме е нямало, което е нормално, разбира се. Някой път трябва да ми дойдеш на гости и да ми разкажеш повече.
- В така поставената ситуация не виждам причина тогава защо именно Лилит да не ти помогне в новото бизнес начинание? - продължи да се подиграва Крисчън. - А защо не пробваш да я помолиш да ти наеме и слуги?
"Ще открие тя.", изсмя се Силиа. Принцесата поклати глава и отпи от коктейла си. Крисчън нямаше да се дърпа дълго и накрая щеше да ѝ наеме проклетите слуги. Все пак, двамата имаха странни отношения.
- По-добре да прекарвам време с Лилит, отколкото с разни неблагодарници и скъперници. - скръсти ръце Нана.
- Тук си права. Можеше да е много по-зле. - той хвърли притеснен поглед към коняря, който изглежда танцуваше гол с коня си.
- Съветвам те да прекарваш по-малко време с Лилит и повече сред нормални хора. Може би ще откриеш истинския си бизнес нюх тогава. - подигравателно отвърна мъжът.
Елвира скръсти ръце. - Не виждам причина да я горкосваш. Живее си съвсем нормално.
- Ай, горката Зола. - въздъхна Арус и изцъка няколко пъти с език.
- Заради всичко, което се наложи да преживея, заради теб, как защо? - невъзмутимо отвърна лисицата.
- Не ме интересува Конър. Тогава ми трябваше робиня да върши работата из замъка, иначе нямаше да я взема. - изсумтя Елвира. - Това не променя факта, че прилича на чучело.
"Много интересно къде отиват парите от клиентите ти.", помисли си Силиа. Тази или беше най-тъпото същество и си харчеше парите наляво-надясно или нямаше толкова клиенти, което си беше изненадващо.
Крисчън продължи да се смее. - Защо бих направил подобно нещо?
- Разбира се, че съм я виждал. - отвърна Арус. - Предупредих те още тогава за външния ѝ вид, вие с тъмния елф наистина имате странни разбирания за вършене на бизнес по тези земи. Той също знаеше, че Маида е елф още от са…