Търсене

Афсол въздъхна. - Наистина ми беше много трудно да ти кажа това. Не можех да го направя, признавам си.

- Не, това не ме притеснява. Тя ще бъде твоя съпруга, можеш да си правиш каквото искаш с нея. - извика жената. - Притеснява ме това, че научих от нея за тази сватба, а не от теб!

Афсол не искаше да я тревожи, затова нямаше да ѝ сподели за заплахите на баща му. - Така се налага. И аз не го желая, но ще отмине бързо. - изрече той. - Татко трябва да се разкара, а тази сватба ще ускори този процес. Н…

- Нямал си избор? Ти полудя ли? - продължи да крещи Елвира. - Защо се съгласи да се ожениш за нея? Нали нямаше да го направиш?

Афсол тежко въздъхна. Трябваше да каже на Елвира по-рано, не желаеше тя да научи от друг, но вече бе твърде късно. - Аз... не знаех как да ти кажа. - отвърна тихо той. - Нямах избор, Елвира.

Елвира го зашлеви без да ѝ мигне окото. - Здрасти? - извика тя. - Имаш ли представа какво се случва на двора ти? Правят се някакви декорации за сватбата ти с онази идиотка. Сватба, за която аз очевидно не знам! Имаше ли …

Афсол вървеше към всекидневната, когато забеляза Елвира да крачи бързо из коридора. Той се доближи до нея. - Здрасти. - изрече.

Аша се изкикоти тихо. - Тъпачка. - изрече тя и се върна към работата си.

Елвира се разгневи и едва не изпищя от гняв. Афсол кога възнамеряваше да ѝ каже? На самата церемония ли? Жената изсумтя, нямаше какво да каже на тази проклетница повече. Тя тръгна да търси принца.

- Госпожице, Вие не знаете ли? - още повече се учуди Аша. - Принц Афсол се съгласи да се ожени за мен преди три дни. Утре ще е сватбата.

Елвира скръсти ръце. - Сватбата ви? Афсол не е съгласен с тази сватба, нима ще го накарате насила да застане на олтара?

Аша се престори на объркана. Знаеше, че тази няма никаква представа. - Не Ви разбирам, госпожице Елвира, извинете ме. - изрече принцесата. - Утре е сватбата ни с принц Афсол и крал Селиандър ме помоли да избера декорация…

- За утре? - учуди се Елвира. - Ще си заминавате? Но моля ви, няма нужда от празненство по този повод. Ние ще си го устроим и без вас.

Аша тихо въздъхна и се обърна към Елвира. - Да избързваме? Даже няма да успеем да смогнем. - отвърна спокойно принцесата. - Крал Селиандър дава разни нареждания и е впрегнал всеки да върши по нещо за утре, но времето мно…

Елвира се беше прибрала от пазар и се учуди, когато забеляза насред двора струпани разни бели декорации. Какво ставаше, по дяволите? Тя забеляза онази принцеса и се доближи до нея. - Какво е това? Не мислиш ли, че избърз…

- Вече получавам това, което искам. Афсол ще се ожени за Аша, инак ще погребва противната уличница. Окото ми няма да мине, ще я убия. - изрече Селиандър. - Спрете вече с това, нищо няма да промените! Кралят се оттегли в …

- Силиа не ти е виновна. Ти сам се подлъга по собствените си измислици, татко! - изсъска Сандреа. - Съмнявам се да получиш онова, което искаш. Афсол никога не би оставил детето си.

Селиандър се усмихна. - Може да се сърдите на онази противна пачавра Силиа. Ако беше кротка и се беше върнала с мен в Ефос, това нямаше да се случи. Защо не разбирате?

Сандреа откри баща си. - Ти си ужасен! Защо причиняваш това на Афсол? Няма да спечелиш нищо, освен омразата на още едно от децата си.

Сълзи започнаха да се стичат от очите на Ейда. Момичето нямаше представа на какво да се надява. Трябваше да опита да избяга, но принц Силас я наблюдаваше изкъсо, надали щеше да може. Тя седна на леглото си, явно щеше да …

Силас приклекна до нея и я стисна за косата. - Имай късмета да се опитваш да си пробутваш номерата тук. - изсъска той. - Ще се сбогуваш с още нещо, освен езика си. Принцът пусна проклетницата, след което взе ключа от ста…

Ейда тежко си поемаше въздух. Тя постави ръка върху корема си и отрицателно поклати глава.

- Не бих те дал на друг. - изрече Силас и започна да облича дрехите си. - Трудно биха приели отношенията ни в Милбърн, но ще свикнат. Има време за това. Сега най-важно е да забременееш от този принц, за да имаме дом и бо…

Аша се обърна към него след като приключиха и целуна устните му. - Разбира се. - изрече тя. - Не че не обичам баща си, но се моля за по-бързата му кончина. Така ти ще станеш крал и ще мога да се омъжа за теб.

Силас се усмихна доволно и я плесна силно по задника. - Радвам се да го чуя. - изрече той и скоро свърши в нея. - Когато родиш ще си моя. Изцяло и единствено моя.