Търсене
1454 поста в „Замъкът на Афсол Фингел“
Аша въздъхна и започна да посреща тласъците на Силас, както и да им отвръща. Не разбираше защо трябваше да си хаби енергията по този начин, беше едно и също всеки път. - Честно казано, - изстена тя. - не бих му позволила…
Силас извъртя очи. Обичаше Аша, не искаше да я наранява, но не можеше да си обясни защо тя продължава да се държи като безжизнен труп в леглото. - От години правим секс, не може ли да си малко по-жизнена? - изстена той. …
Аша тихо изстена. Тя също се надяваше с Афсол по-бързо да си направят дете. Беше се съгласил на брака и принцесата не разбираше защо ѝ бе казал всичко онова за децата, но и не я интересуваше особено. Щеше да зарине крал …
Силас проникна в задника на Аша и започна да се движи с умерено темпо. Нямаше търпение един ден тя изцяло да бъде негова. Отдавна щеше да е отнел девствеността ѝ, ако в Милбърн това не беше жизненоважно за една жена. Бащ…
- След този брак пак ще падне, но няма да ми пука особено, ако това ще означава да сме отново богати и да не се тревожа за нищо. - отвърна Аша.
Силас свали дрехите си и обърна Аша по корем. - Надявам се този Афсол да те забремени по-бързо, за да мога да се наслаждавам изцяло на тялото ти. - изрече той. - От години копнея за този момент, но ако го сторя, стойност…
Аша погали лицето на Силас и се остави в ръцете му. И на нея ѝ липсваха моментите им заедно, но нямаше как. Корабът не беше място, на което да се виждат.
Силас се усмихна и избута Аша върху леглото. - Тогава ще се постараем да си намерим място, на което да не стъпват много хора. Той започна да съблича роклята на братовчедка си. Докато пътуваха трябваше да задоволява нагон…
Аша въздъхна и отвърна на целувката му. - Прав си, но трябва да бъдем внимателни. Не можем да рискуваме някой да ни види. - изрече тя. - В Милбърн убиваше свидетелите, но тук ще е много подозрително.
Силас отиде да заключи вратата, сетне се върна при принцесата и страстно целуна устните ѝ. - На онзи кораб едва се сдържах да не те награбя. - изрече той. - Трябва да си намерим някое тайно място, където да се виждаме.
Аша почти веднага го отблъсна. - Ти полудя ли? - изсъска тя. - Някой може да влезе и да ни види.
Силас отиде в стаята на Аша. - Здрасти, скъпа. - изрече той на родния им език, сетне я прегърна. - Липсваше ми.
Афсол и Елвира напуснаха замъка. Принцът се надяваше някой да ги нападне и да го убият, че да се отърве от този кошмар.
Афсол горчиво се усмихна. "Само ако знаеше.", помисли си той, но не посмя нищо да каже. - Съмнявам се, но времето ще покаже. - отвърна принцът. - Искаш ли да се разходим? Имам нужда да избягам от този замък за малко.
Елвира отвърна на прегръдката му и въздъхна. - Предполагам, че ще реши да си тръгне, ако настоятелно му отказваш. - изрече жената. - Не може да те принуди да се ожениш.
Афсол стана от мястото си и доближи Елвира, сетне я прегърна силно. Вдиша от аромата на косите ѝ, сетне зарови ръка в тях. Трябваше да се наслаждава на тези малки моменти, тъй като съвсем скоро нямаше да може. Трябваше д…
Елвира откри Афсол в библиотеката. Не разбираше какво му става, но от вчера я отбягваше. Тя затвори вратата след себе си и пристъпи към него. - Какво ти е? Изглеждаш доста унило.
Афсол остана на беседката. Баща му се беше постарал да му съсипе живота. Една година беше твърде много време, за да стои далеч от Елвира, но така се налагаше. Трябваше да ѝ каже за избора си и се чудеше каква щеше да бъд…
- Ако реши да се върне. - изрече Сандреа. - Ще ѝ напиша нещо, дано дойде. Принцът се оттегли.
- Ще бъде твърде подозрително, пък и тази жена нищо не ми е сторила, за да заслужи подобно нещо. Баща ни трябва да убия, но колкото и отвратителен човек да е, не мога да намеря сили в себе си да го сторя. - въздъхна прин…
- Не знам какво да ти кажа. - въздъхна Сандреа. - Може и да убиеш Аша след сватбата, защо не?
- Все още не съм сигурен. - изрече Афсол. - Нямам намерение да имам дете от напълно непозната жена, което да не видя никога повече. Само говорех така, но може пък и наистина да не мога да създам дете. Дано е така.
- Познавам те добре и не бих казал, че си човек, който ще остави просто така детето си. Достатъчно дълго беше отделен от дъщерите си и за съжаление, те се превърнаха в лоши хора, които посегнаха на Силиа, за да си осигур…
- Имам ли друг избор, Сандреа? - изсмя се нервно принцът. - Освен ако не се случи чудо и не умра до три дни, няма да се отърва. Не желая нито Силиа, нито Елвира да пострадат заради мен. Татко би ги наранил, ако ще означа…