Търсене

- Имаме важен въпрос за него, красавице. Свързан с провизиите на селото ви. - чаровно се усмихна Арус.

"- То кой не познава стария Гилдерой тук? - засмя се жената. - За какво го търсите?"

- Добре, добре. - махна с ръка Арус. - Как можем да намерим управителя на това село?

"- Тарифата ми е сто злато за час. - усмихва се обратно куртизанката. - Само че ще трябва да чакаш, имам още трима клиенти преди теб, един от които ще дойде съвсем скоро." Става ясно, че жената няма особено много време д…

- Ами прекрасно. Приближавам се до най-красивата куртизанка на мястото. - усмихна се Арус.

Серена извъртя очи. - На пазарът има и куртизанки, разбира се. Както стана ясно, тук животът кипи. - с монотонен глас обяви тя.

- Добре, чакайте малко. - засмя се Арус. - На този пазар има ли куртизанки? Те обикновено имат доста контакти, може да научим повече така.

- Всичко е възможно. - въздъхна Моника. - Но ме съмнява това да е отговора, който търсим.

- А не може ли просто управителят на това село да е по-компетентен и всичко това да има съвсем просто обяснение? - повдигна вежда Далия.

- И аз това подозирам. - отвърна Арус.

- О, значи купувате стоката от управителя? Още по-интересно. Хубав ден. Афсол решава, че може би са научили достатъчно. - Това вече намирисва на някакъв заговор с управителя на другото село. - изрича той, когато се връща…

"- Не, честно казано. Управителят урежда керваните, ние само продаваме стоката, която закупуваме от неговото домакинство. - отвърна мъжът."

- На всеки три дни звучи много добре. Имате ли представа от къде идва?

"- Нищо работа е това, момко. - усмихна се търговецът. - Тази сутрин пристигна кервана с пресните плодове и зеленчуци, на всеки три дни получаваме нова стока, всичко е тук, от селото. - отвърна мъжът."

Афсол избира няколко от продуктите, сетне ги заплаща. - Чудесна стока. Изглежда прясна. От къде получавате тези неща? - пита той с чисто любопитство.

- Един от продавачите обръща внимание на Афсол. - обяви Серена. "Здравей момко, ти май не си от тук, гледайки облеклото ти. - констатира продавачът. - Какво искаш да си купиш?"

- С продавачите, предполагам. - сви рамене Афсол.

- Това е добра идея. Пазарът е огромен и пълен със сергии, продавачи и клиенти. - обяви Серена, обръщайки се към Афсол. - С кого от всички точно искате да разговаряте?

- При други обстоятелства думите ти биха могли да са истина, но така и не разбрахме какво пишеше в онези документи, както и защо злато от това село е било давано на управителя на другото. Тук става нещо нередно. - отвърн…

- Дали ще можем да говорим с някого от пазара? Те са търговци, трябва да са наясно от къде идва стоката им.

- Вероятно просто в околията са глупави и мързеливи. - сви рамене Далия. - Не е като да не познавам безброй примери за подобни хора.

- Аз не бих бързала да твърдя това. Не е ли все пак странно как всички в околността гладуват, освен тези хора? - опонира Моника.

- Е това вече е едно достойно място за живеене. - усмихна се Далия. - Ако всички бяха находчиви като тези, този свят щеше да е едно по-добро място.

- Героите излизат от къщата, незабелязани от тълпата, след което се отправят към съседното село. Щом стигат пределите му, пред тях се разкрива истински учудваща гледка - тук таверната е пълна, пазарът работи, а местните …

- Добра идея. - кимна Афсол.