Търсене

Силиа избърса сълзите, които бяха потекли по бузите ѝ и събра документите си, след което потърси камъка си за телепортация. След като го откри, тя се телепортира във вилата си.

Афсол вирна вежди. Божества, каква наглост! Принцът стана от мястото си и зашлеви Силиа, след което я хвана грубо за предмишницата и я задърпа към изхода на замъка. - Не мисля, че ще съжалявам за думите си, изречени срещ…

Силиа се изсмя. - Мрежи? Нищо не съм сторила. - изрече тя. - Надявам се един ден да не съжаляваш за думите си.

Афсол бе приготвил документите на Силиа в една папка. - Не ме наричай така. Казах ти, че вече нямаш брат на име Афсол. - изсумтя принцът. - Ще се погрижа и да не оплиташ Сандреа в мрежите си.

- Ще ги взема. - изрече принцесата и стана от мястото си. Силиа отиде във всекидневната, където държеше документация за парфюмерията. Принцесата сви устни, когато видя Афсол да седи на бюрото. - Батко...

- Изглежда твърде много те е страх от последствията този път. - изрече Сандреа. Не вярваше, че някой я е натопил. Той прибра и нещата от скрина ѝ. - Имаш ли документи тук?

- Предният път бях наистина виновна, сега не съм! Няма да призная нещо, което не съм извършила. - твърдо изрече Силиа.

Сандреа продължи да прибира дрехите ѝ. - Предният път си призна и се оправи. Сега не разбирам защо упорстваш.

Силиа поклати глава. - Не съм направила това. Не знам какво става, но виждам как изглежда. И знам, че никой няма да ми повярва, защото по никакъв начин не мога да докажа обратното. - тихо отвърна принцесата. - Не употреб…

Сандреа въздъхна и реши да ѝ помогне да си събере нещата. Започна да сгъва роклите ѝ и да ги прибира в куфарите, с които бе дошла. - Трябваше ли наистина да постъпваш така? Ако ми беше признала, че употребяваш онзи път, …

Силиа сведе глава и седна на леглото. Не можеше да асимилира какво бе станало току-що.

- Да ти повярваме? Смяташ да ни хвърляш прах в очите, след като истината е пред нас? - изсмя се Афсол. - Събирай си нещата и се махай от дома ми, преди да съм те изхвърлил и без тях! Запази жалките си оправдания за онези…

Силиа нямаше представа какво да каже. Отиването ѝ на онзи остров изобщо не беше заради това. - Това не е така. - изрече тя. - Не знам какво да кажа, за да ми повярвате.

- Заради това ли избра да отидеш на онзи самотен остров? За да не ти пречи никой да се друсаш? - Сандреа се обърна към нея. - Подозирах, че взимаш, но не исках нищо да кажа. Не исках да съм прав.

- Не ме интересува! Можеше да отидеш при Матилда и да говориш с нея, можеше да направиш толкова много други неща, но ти избра отново да се занимаваш с тази гадост. Аз не желая да имам нищо общо с теб и разрушителните ти …

Очите на Силиа се разшириха от ужас. - Батко, моля те, това не е вярно. - изрече принцесата. - Знам как изглежда и не мога да се оправдая, но не съм виновна аз. Моля те.

Афсол си пое дълбоко дъх. - Нямам никакво намерение да се занимавам. Предният път ти казах какво ще се случи, ако още един път започнеш да употребяваш. И щом не ти пука за последствията, добре. - изрече принцът и хвърли …

Силиа сви устни. Нямаше никакъв шанс да признае подобно нещо, защото не беше истина. - Не знам как да обясня това, но не е вярно! Наистина не употребявам. - изрече принцесата. Знаеше, че няма да ѝ повярват, доказателства…

Добре че Сандреа създаваше някаква бариера между двамата, защото досега щеше да я е докопал и кой знае. - Колко доказателства искаш още да намеря? Има ли смисъл изобщо? По-добре си признай!

Силиа нямаше представа какво да каже. Някой я беше натопил, но не можеше да посочи никого. - Наистина не е мой. Нямам никаква представа как са се озовали в стаята ми. Защо да лъжа?

- И продължаваш да лъжеш! - извика Афсол. - Не мога да повярвам, че отново си посегнала към това нещо! Не си ли взе поука от предния път, по дяволите? Каква е причината този път?

Силиа се изправи като попарена от мястото си. Как бе възможно това? Тя не употребяваше, нямаше никаква представа как са попаднали в стаята ѝ. - Заклевам се, нямам представа как са се озовали тук! Не употребявам. - изрече…

Сандреа побърза да влезе в стаята, за да спре Афсол, ако решеше да нападне Силиа. - Силиа?

Афсол затвори това чекмедже и отвори другото. Въздъхна, когато осъзна, че е с бельото на Силиа, но трябваше да провери и тук. Той извърна поглед и просто опипваше материите, търсейки нещо. Без да иска бутна нещо с ръка и…

Силиа погледна Сандреа, но той не срещна погледа ѝ. Разбираше защо Афсол бе ядосан, но тя беше чиста.