Търсене

- Интересно. Нищо не ми е казвал, но не съм го и питала. Какво толкова не желае да прави в секса, че е чак така зле?

Лилит отново се засмя. "Не, абсурд. Той не казва нищо свързано със секс.", изрече жената. "Спала съм с нея, знам я какво представлява. Точно заради това толкова много му се чудя. Това Дърво го ограбва от голяма част от з…

- Наистина ли е така? - учудено отвърна Нана. Не се интересуваше особено дали тази Силиа има умения в секса или не, но дъртата трябваше да чуе всичко това. - Как знаеш, че е толкова зле, той ли ти е казвал?

"Странно, наистина. Знам, че той е влюбен в друга, не виждам причина Силиа да е важна за него, но все тая.", сви рамене жената. "Аз не мога да разбера това Дърво с какво го държи, че той продължава да я търси. Тя за нищо…

Нана въздъхна. - Не смятам, че се прави. Той живя тук с мен известно време, дори не беше под влияние на силите ми през повечето от дните. Странен човек.

Лилит се засмя. "Важна, друг път. Според мен, само се прави пред останалите да не вземе да нарани крехките ѝ чувства.", отпи от виното си Лилит. "Не го разбирам какво намира в нея, но може и да е започнал да върви по пра…

- Не ѝ е подарявал нищо? - лисицата наклони глава встрани. - Странно, пред мен не спря да я защитава, бях сигурна, че явно е много важна за него.

"О?", изненада се Лилит. "Ти да видиш. Но нека, дразни Силиа с това. Не помня той да е подарявал каквото и да е на нея, а къща си е голям подарък."

- Точно това ми разказа и тя. - отвърна Нана. - Радвам се, че има и моменти, в които времето е нормално. Относно къщата, тя е подарък от господин Крисчън.

Лилит отпи от виното си и се усмихна. "Ако ти е казала, че почти винаги е студено е права. Такъв слънчев ден е рядкост за това кралство.", отвърна жената. "Извинявай, че се меся, но как успя да се сдобиеш с къщата?"

- Нали? - жизнерадостно отвърна Нана, подавайки на жената чаша, която вече беше напълнила с бяло вино. - Толкова се радвам, че е топло, бях чувала съвсем различни неща за това кралство от Юки.

Лилит кимна и седна на едно от креслата в градината, сетне махна халата от тялото си и кръстоса крака. Слънцето в Еритос приятно се отразяваше на кожата ѝ. Не беше нито прекалено горещо, нито студено. "Идилия.", въздъхна…

Нана се зарадва, виждайки в какъв вид дойде червенокосата жена. Онази дъртата си го заслужаваше, след като си позволяваше да се държи така. - Здравей, ела, нека седнем в градината. - усмихна се приветливо лисицата. - Ще …

Лилит се телепортира в Еритос и откри къщата на Нана. Жената се беше облякла, както лисицата бе пожелала - с бански, върху който засега имаше халат. Лилит искаше да се порадва на слънцето възможно най-добре, затова банск…

След като се увери, че този се е махнал, усмивката се изпари от лицето на Нана. Тази нещастна дъртачка си позволяваше прекалено много. Сега щеше да я научи нея. Тя се върна вътре, намери пергамент и перо и започна да пиш…

Служителят не успяваше да откъсне очи от пищните форми на лисицата. - Еми да... то времето е доста хубаво сега. - отнесено отвърна той. - Сигурно жената се е объркала, малко беше възрастна. Съжалявам, че Ви безпокоих, ча…

Нана сви рамене. - Не знам какво да Ви кажа, господине, кълна се че не съм сторила нищо нередно, нито познавам тази жена. Просто се възползвам от хубавото време, това е.

Служителят се зарадва, когато видя пред себе си такава прекрасна жена. Пък и какво ѝ имаше, не беше толкова гола?! - Здравейте, госпожо. Тук съм, защото съседката Ви Марибел е подала сигнал срещу Вас при гвардията. - сму…

Нана беше в градината от другата страна на къщата, но все пак чу че някой е на вратата. Лисицата отново се беше облякла доста предизвикателно. Помисли си, че нещастната дъртачка отново е дошла, но се изненада, когато над…

Един от служителите на Клара дойде до къщата на Нана. Не му се занимаваше особено с такава простотия, но кралицата задължаваше всички сигнали от поданици да се проверяват. Мъжът почука на вратата.

Марибел беше излязла да полее разстенията си и с ужас установи малката сбирка на тези отвратителни млади момичета. Всички млади жени ли нямаха никаква срам?! Още утре щеше да подаде сигнал при гвардията, това не можеше д…

Нана се подсмихна на себе си, прибирайки чашите и празната бутилка от вино. Тези двете ѝ бяха дали добра идея. Несъмнено трябваше да покани онази червенокоса жена тук скоро.

Беатрис кимна и пожела лека вечер на Нана. Реши да се прибере с Далия, тъй като съвсем скоро корабите между двете кралства щяха да приключат пътуванията за деня, а ако тя вземеше кораба на Арус, нямаше да може да се приб…

Далия допи виното си, Беатрис също почти бе привършила нейното. - Е, радвам се че се видяхме, надявам се да ти е добре тук и да не ти се налага да имаш вземане-даване с досадната пикла. Аз смятам да тръгвам.

Нана си спомняше за тази червенокоса жена, изглеждаше доста сексуално разкрепостена. Ако проклетата дъртофелница продължеше да си отваря устата, със сигурност щеше да я покани да разискват подобни теми на висок глас. - Н…