Търсене

Силиа извъртя очи. - Не питаш правилния човек, Лилит.

"Разбира се, че да. Дори и напълно непознати, с които съм се виждала веднъж-два пъти.", отвърна искрено Лилит. "А с Крисчън уж имате отношения от доста време."

Силиа въздъхна. Вече съжаляваше, че се е върнала от почивката си. Наистина трябваше да отведе строители на онзи остров, да ѝ построят къщичка там и тя никога повече да не се върне обратно. - А на тебе подарявали ли са ти…

"Предполагам, че идеите за подарък на мъж се изчерпват бързо. Не виждам обаче защо той да не ти е давал нещо, щом уж му е толкова приятно в компанията ти.", изсмя се Лилит.

- А защо въобще трябва да ми подарява нещо? Аз също не съм му подарявала, не виждам защо да искам подобно нещо.

"И пак се връщаме до това с подаръците тогава. Защо не ти е подарявал нещо?"

Силиа въздъхна. - Лилит, съвсем си полудяла. Не виждам защо да плащам на Крис, за да бъда с него. - отвърна принцесата. - Пък и той си има пари, едва ли скоро би стигнал до там да продава подобен тип услуги.

- Пак ли се съмняваш в мен? Щом съм ти обещала, значи съм ти обещала. - все така невъзмутимо отвръщаше Нана.

- Уви, нищо което ти и Юки правите не ме успокоява, опасявам се. - с насмешка отвърна мъжът.

- Едното няма общо с другото. - невъзмутимо отвърна Нана, все още усмихвайки се. - Няма нищо общо с теб, спокойно.

"Плащаш ли му, за да спи с теб?", изрече Лилит. "Не му даваш отвари, нито му правиш магии, добре. Значи му плащаш. Ето защо е принуден да бъде с теб."

- "Нещо хубаво"? - хвърли позодрителен поглед към лисицата той. - Само до преди няколко минути се оплакваше от съседката си.

Нана махна с ръка. - Нищо особено. - сви рамене лисицата. - Мислех си за нещо хубаво.

Силиа се засмя. - Не питаш правилния човек, Лилит. Нямам нужда от къща и диаманти, както казах - не съм изпаднала, за да имам нужда от подобни неща. - отвърна Силиа. - Някаква друга простотия ще питаш ли?

Крисчън повдигна вежда. Той не притежаваше слуха на Нана, така че не чуваше разговора между Силиа и Лилит. - Кое е толкова забавно? - попита той.

Лилит се засмя. "То не е до изпадналост. Уж сте много близки, пък нищо.", изрече жената. "Близки ли сте си изобщо?"

Нана продължаваше да се радва. Тази Лилит ѝ беше доста полезна, както изглеждаше.

Силиа извъртя очи. Хайде пак простотии. - И как бих могла да знам? - попита принцесата. - Пък и не съм толкова изпаднала, че да имам нужда от къща и диаманти. И сама мога да поддържам добрия си начин на живот.

Лилит се престори на замислена. "Много интересно. Крисчън подари на Нана къща в Еритос, а на Юки диаманти.", почеса се по брадичката жената. "Защо не сме го виждали да подарява нещо на теб?"

Силиа сбърчи вежди. - И? По какъв начин ме засяга това?

"Знаеш ли къде бях преди няколко дни? Гостувах на Нана в нейната прекрасна къща.", изрече Лилит и ѝ намигна. "Подарък от Крисчън била."

Силиа дръпна ръката си. - Какво искаш, Лилит?

Нана слушаше тази Силиа и другата жена. Макар и да не можеше да ѝ каже нищо директно, все пак явно успяваше да я дразни достатъчно само с присъствието си. Тази мисъл накара лисицата да се усмихне на себе си.

Лилит дочуваше разговора на Силиа и Елвира и извъртя очи. Трябваше с други неща да се занимава принцесата. Тя се доближи до тях. "Ела сега да те питам нещо много по-интересно от на Елвира глупостите.", изрече Лилит и пон…

Евдемия извъртя очи и отиде да си налее още бренди. Тая Свиня нямаше оправия.