Търсене

Силиа ядно въздъхна. - Не съм си го избрала аз! - изрече тя. - Исках да е много светъл пепел от рози, не лилаво!

- Дори нямаше да сторя нищо. Смятах просто да сготвя миди и да я почерпя. Не съм виновна аз, че не се справям добре в готвенето. - сви рамене Нана и се засмя. - За съжаление обаче наемният убиец се появи точно, когато от…

- Не смятам, че има нужда да се притесняваш за тази ситуация. Ще поговоря с нея, но не вярвам да таи лоши чувства. - отвърна Крисчън и се приближи до Силиа. - Здравей, интересен... избор. - усмихна се той.

Лилит въздъхна. "Аз пък не разбирам проблема на тая бабичка. И жалко, че не си успяла да се отървеш от нея."

- Не съм сигурна, че в нейните очи е невинна. - изрече Аша. - Просто поговорете с нея, дано ви послуша.

- Разбира се, че няма да Ви нарани относно такава невинна шега. Но ако отношенията Ви са в цялост лоши, се опасявам че не бих могъл да повлияя на мнението ѝ. - отвърна Крисчън.

- Не мисля, че Афсол би го сторил отново. - изрече Аша. - Елвира доста го дразни задето я отпрати, надали ще стори това и със сестра си. Не искам от вас да я изгоните, нищо подобно. Просто я помолете да не ми причинява н…

- Той се държи отвратително с мен, съвсем в правото си съм да го мисля. - скръсти ръце Нана. - Не знам защо вярва на онази ненормална дъртофелница, на косъм бях да се разправя с нея и той пак се появи да я спаси.

"Не мисля, че би те убил.", изрече Лилит. "От тук присъстващите онзи тъмен елф го е разгневявал най-много и дори и него не е убил, затова не мисля, че има от какво да се притесняваш."

Каво са кръсти и пада и става Силия лилава станала завалийката напрао метеора да пада къде да са дяват не знай не знай.

Крисчън се усмихна. - Доста по-бърз начин би бил Вие да приемете моето предложение. Аз и Силиа сме близки, но не мога да я помоля да напусне дома на собствения си брат. Опасявам се, че това е нещо, което само той може да…

Колкото и да опитваше да набута кичура обратно в шала, той не искаше да се прибере. Накрая Силиа се разгневи още повече и свали проклетото нещо от главата си. И без това всички бяха разбрали, нямаше за какво повече да го…

- Съгласна съм. - продължи да се смее Нана. - Само че не е никак глупав, Юки ме подведе относно това. Шансът да е забравил проклетото устройство на гнома е малък. Докато съм около него, не мога да му сторя нищо особено, …

- Ами принцесата живее в замъка на Афсол, аз няма къде другаде да ида, а представям си какво ще стане, ако я помоля да си отиде. - изрече Аша. - Просто поговорете с нея, може да се слуша в думите ви. Виждам, че не сте ѝ …

Елвира отиде да си налее вино. Лилит прекаляваше с простотиите си.

- Защо е нужно да споделяте един дом? - изненадано отвърна Крисчън, сетне въздъхна. - Предполагам, че единствено съпругът Ви би могъл да разреши този казус, надявам се че не му се е случило нищо лошо.

"Е, Моника не го обича, защото той е просто слуга, служил на семейството ѝ.", сви рамене Лилит. "И жалко, това щеше да е епично."

Нана се изсмя. - Странно, дори и когато беше под влиянието на силите ми, нито веднъж не е споменавал жена на име Моника. И щом е с нея, какво прави тук с тази? Също така, за огромно съжаление не мисля, че дори Юки би бил…

- Тя е достатъчно бясна и търпението ѝ към мен се топи бързо. - въздъхна Аша. - Просто не желая да се чувствам застрашена от нея в замъка.

"Не знам колко си силна, но...", Лилит тихо се изкикоти. "Силиа принципно не харесва особено много лилавокоси жени, защото въпросната Моника е жената, в която Крисчън е влюбен. И сега, след като Силиа изглежда така... да…

- Тук... Можеш да видиш всичко. - усмихна се Крисчън. - Не се тревожи, дори и на север да не разполагат с обучени фризьори, на юг не изпитваме подобна липса. Нищо сериозно не се е случило и никой не е бил наранен, това е…

- Тя твърди, че трябва да изчака малко, преди да се боядиса отново. - изрече тихо Аша. - Аз обаче наистина не разбирам гнева ѝ. Вярно, не е типичен цвят, но и онази жена също не е с обичаен цвят. - посочи тя Нана.

Нана кимна и последва Лилит. Обърна се да види дали наемният убиец не е тръгнал след тях и си отдъхна, когато го видя все още да си говори с онази жена. - Има ли нещо? - попита лисицата.

На Лилит ѝ хрумна още една идея, с която да нарани Силиа, но трябваше да помоли Нана за помощ. "Ела да се отдалечим от останалите.", изрече тя, гледайки лисицата.

Наемният убиец повдигна вежди. - Това е крайно необичайно. - отвърна той. - Нищо непоправимо не е сторено, познавам поне трима в Кросфайър Муунлайт, които могат да поправят веднага "щетите". - през смях продължи наемният…