Търсене

Силиа си пое дъх. - Тогава си избери кутия.

Елвира помисли за известно време и сведе глава. Този въпрос я накара да се замисли, че май изобщо не е готова да разговаря със Силиа. Това беше от реалния живот, а тя не можеше да измисли дори едно изречение, което да зв…

Силиа присви очи. - Защо си избрала да се отчуждение след като си знаела всичко за Силиа и си я познавала добре?

Елвира преглътна хапката си. - Готова или не, всички минаха през това.

Похитителката си пое дъх. - Учудващо, още една истина. - изрече тя и се обърна към Елвира. - Ти готова ли си?

Крисчън се замисли. Историята на Силиа очевидно беше едностранна и търсеше точно определено развитие, познавайки я, тук имаше само един правилен отговор. - За един рицар няма нищо по-важно от доброто му име. - непоколеби…

- Добре. Въпросът към рицаря е кое е било по-ценно за него: Силиа или доброто му име?

- Предполагам, че сега е ред на горкия рицар.

Похитителката въздъхна. - Не мога да повярвам, че ще чуя истина точно от твоята уста. Браво, измъкна се и този път.

Лилит изсумтя, но нищо, щеше да ѝ даде веднъж удоволствието да се унижи пред нея. "Защото от преди години имах прекрасно пророчество за себе си. Бях омъжена за страхотен мъж, но когато разбрах кой всъщност е... нямаше ка…

Силиа въздъхна. - Въпросът към пророчицата е защо разпространи слуха?

Лилит се засмя. "На този етап просто го убий този полицай вече.", изрече тя. "Въпросът ти към мен?"

- Разбира се. - въздъхна Халон.

Похитителката се усмихна. - Поздравления, току-що те ухапа отровен паяк. Скоро след това, започваш да изпитваш изтръпване в цялата си ръка, засилващи се болки на вълни, студена пот.

Халон отново въздъхна. - Избирам кутия три.

Похитителката скръсти ръце. - Наполовина истина, лъжливи служителю на реда. - изрече тя. - Избери си една кутия и бръкни в нея.

Халон въздъхна. Ето какъв бил капана. Трябваше Афсол да е на негово място, той нямаше особена представа за станалото между двамата. - Защото така беше по-лесно. - отвърна той. - Вместо да потърся сметка от пророчицата, а…

Силиа погледна записките си. - Въпросът към полицая е защо е повярвал на слуховете, а не на собствената си сестра?

- Добре. Какъв въпрос искаш да ми зададеш?

Похитителката си пое дъх. - Следващият етап е истина или смъртоносно предизвикателство. Ще ви задам по един въпрос и вие ще изберете дали да отговорите на него или да бръкнете в кутия с нещо може би опасно. - изрече тя. …

"Добре, да видим с какво ще ни изненада похитителката в следващия кръг."

- Похитителката не би приела съвет от предателка. Жената напомня на лечителката, че играта не е приключила и всичко може да се обърка много накрая. - отвръща тя и поглежда рицаря с присвити очи. - Рицарят много да не зна…

- Може и да има, но също така може и да няма. - през смях отвърна Крисчън.

- Лечителката е удовлетворена, че може да помогне на тези хора. Похитителката може би наистина трябва да обмисли предложението на полицая и да се предаде, докато е време.

Силиа се засмя. - Добре. Първо излезте, после ще видим. - изрече тя и погледна изпод качулката си похитените. - Е, готови ли сте за следващия кръг или все още ще има хора, които ще се правят на герои?