Търсене
357 поста в „Дерт“
- Не знам какво да Ви кажа, но доста приличате на мъж на име Каво. Той всъщност е идвал тук, за жалост са пострадали... работнички от публичния Ви дом. - Серена умишлено не спомена, че убитите жени са били елфки.
- То човеци би било поносимо, стига само елфи да няма, че откачам! - сякаш неразбрало въпроса изръмжа чудовището.
Серена сви устни, изказът на това чудовище доста ѝ наподобяваше този на Каво. - Съжалявам, с риск още повече да Ви ядосам, случайно в рода Ви да има човеци? Доста ми напомняте на един мой съподаник. - попита момичето. Те…
Зог продължи да ръмжи от гняв. - Те и за роби не стават, тези нещастни боклуци! Как защо? Обраха ме преди 568 години, направо да се чудя къде да се дявам вече от тях. Естествено, че Господарят ги затваря в Приказен Блян,…
Серена въздъхна. - Наясно съм, че повечето земи изпитват неприязън към елфическата раса, но ми е чудно защо реагирате толкова остро? Те не са ли роби тук, както почти навсякъде?
Зог ръмжеше от гняв. - Нещастнице, елфите и тъмните елфи ми съсипват настроението само със съществуването си. Няма такава долна сган, по-зле са и от курвенските лисици, а туй е доста трудно за постигане.
Серена едва успяваше да сдържи смеха си, макар че не желаеше да рискува с това чудовище. Изглеждаше доста агресивно. - Не съм убедена, че кралство Еритос ще изпрати елфи и тъмни елфи специално, за да съсипват настроениет…
- Еми разгледа го вече, сега изчезвай, че заради вас с туй вашето Еритос накрая ще плъзнат тука и най-долната сган елфите и тъмните елфи и тогава ще трябва да ви търся и да ви еба мамата. - още повече се разгневи Зог.
Серена въздъхна. Не се интересуваше нито от възрастта на чудовището, нито кой бе идвал тук преди нея. Изглежда отново беше попаднала на луди. Започваше да се чуди дали във Валдора живеят нормални създания. - Не знам нищо…
Гнолът се разгневи, когато чу името "Еритос". От там се беше домъкнала онази курвенска лисица. - Аз съм гнолът Зог, на 906 години съм. Нещастници живеят само в туй вашето Еритос, одеве идва една мършава лисица, само не з…
Серена се стъписа от внезапното появяване на това странно чудовище. - Аз съм Серена Калахан, идвам от Еритос. По-скоро Вие кой сте? - попита на свой ред тя.
Гнолът Зог забеляза, че пак някаква човешка жена е дошла. Аман от тези навлеци. Съществото се изпречи на пътя ѝ с няколко скока. - Ти пък каква си сега? - грубо избоботи гнолът.
Серена използва кристала си за телепортация и се озова в подножието на някаква планина. Момичето сви рамене и реши да се разходи из мястото.
Хипогрифът Силиа изсумтя. На какво беше заприличало това място, че вече и тъмни елфи можеха да се разхождат необезпокоявани?! Трябваше да се оплаче на господаря!
- И пак не става. - въздъхна Блейд. - Мога само да купя някой да го обслужи. Смятам да вървим, радвам се, че се запознах с теб, Силиа. Блейд хвана Конър и ги телепортира обратно в Еритос.
- Еми господин човек, тогава не знам. - сви крилете си Силиа. - Продай го в нашия Приказен Блян. Господарят ще го вземе.
- Върви продавай себе си, шибаняк. - изсумтя Конър. - И без туй само за туй ставаш.
Блейд отново въздъхна. - Имаме публичен дом, разбира се. Обаче не мога да го продам. Мога да го изпратя да работи там, но толкова. Пък и в Еритос няма разнообразие на същества, че да има интересни клиенти.
- Ами тогава те съветвам да го продадеш в публичния ви дом. Не може да нямате. Тук така правим с тъмните елфи. - отвърна Силиа.
- Не е като да не го правя, но уви, не си взима поука и това е.
- Няма значение чий жител си, съмнявам се някоя местност да е толкова изостанала, че да разреши на тъмните елфи да имат права. - невъзмутимо отвърна Силиа. - Не знам за какви кентавърски маски говориш, господин човек, но…
На Блейд му писна да слуша как тези двамата се карат. - Добре, достатъчно. Конъре, млъквай, че пак ще носиш онази маска, която взехме от кентаврите. Изобщо не трябваше да ти я свалям.
- Тук във Валдора нямаш, нищожество. - невъзмутимо отвърна хипогрифът. - Ще съжаляваш, ако Господаря или Зог те набарат. Дано се случи!