Търсене

- Ще станем свидетели на празник на кентаврите. - изрече Халон и изгледа тъмния елф намусено. - Стига си мрънкал.

Конър излезе от палатката си. На тъмния елф му беше писнало да са занимава с тея. - И ко по-точно ще прайм на тва тъпо място?

Конър ядно изсумтя. Не стига, че тряяше тоз шибаняк Блейд да са домъкне на туй приключение, ами тряяше и пак да дели нещо с него. Тез сичките щяха да видят един ден.

Евдемия се засмя. - Не е проблем. Правили сме какво ли не, не виждам защо да не можем да си поделим една постеля. - отвърна елфката.

Халон последва Евдемия и остави раницата си на една страна. От една страна му харесваше, че ще бъде в едно "легло" с елфката, от друга не искаше тя да се чувства зле. - Нося си постеля, ако искаш да ти оставя тази.

Арус влезе в шатрата. Беше доста обикновена, а и отсъствието на приятна компания го наскърбяваше, но все още таеше надежда за последващите дни.

Евдемия влезе в тяхната шатра и остави малкото си багаж на една страна. Постелите бяха удобни, но не толкова колкото леглото ѝ. Другият проблем беше, че постелята беше за двама. Елфката въздъхна.

Блейд задърпа Конър към една от шатрите. Не беше кой знае какво, но поне щяха да имат удобна постеля.

Кентавърът кимна. - Лека вечер. По тези земи не преминават диви зверове или неприятели, бъдете спокойни. Утре ще ви съобщим дали ще ви направим част от празника, преди той да започне. Мъжът остави гостите и заповяда на н…

Арус въздъхна. - Надеждите ми за палави лисички се изпариха така или иначе. - засмя се той, сетне се отправи към едната от шатрите.

Евдемия изобщо не желаеше да спи навън или пък да дели шатра с Арус. Да бъде на едно място с Халон нямаше да бъде зле, достатъчно време бяха прекарвали сами. - Разбира се, не е проблем.

Арус предполагаше за отношенията между Халон и Евдемия, а и така или иначе знаеше, че елфката няма да се съгласи да му бъде компания за вечерта. - Аз нямам предпочитания. - сви рамене търговецът.

Халон въздъхна тежко. - Евдемия, искаш ли да си поделим едната?

Блейд погледна Конър. - Ние с него ще вземем едната.

Кентавърът даде знак на хората си, че всичко е наред и групата ескортира гостите до три шатри. - Поделете си ги.

Блейд задърпа Конър, защото той очевидно нямаше намерение да свърши нищо сам.

Евдемия последва Халон и Арус.

- Благодаря ви! - усмихна се широко Халон. Надяваше се наистина да им позволят да видят празненството.

Арус реши да последва кентавъра. Надяваше се да са разумни, макар и все още да съжаляваше, че не срещнаха секси женски магически същества.

Кентавърът погледна отново тъмния елф. Не изглеждаше да му харесва, че е тук. - Ще ви дадем подслон. Дали ще станете част от празненствата ще научите след като се посъветвам с останалите. Последвайте ме.

Халон се усмихна. - Бихме били благодарни. - изрече елфът. - Не искам да бъда нахален, но утре е новолуние. Бихте ли ни позволили да станем част от празника ви?

Кентавърът дълго гледаше към Конър. Накрая той отново се обърна към Халон. - Подслон ли желаете?

Арус вдигна двете си ръце в отказ. - Не, не, нямаме проблем. Един от спътниците ни е леко невъзпитан. Това е. - отвърна мъжът, хвърляйки студен поглед към Конър.

- Сигурно, шибаняко, сигурно. - изсумтя Конър и огледа шибания кентавър дет са появи. Само още шибаняци му липсваха.

Халон се обърна към кентавъра и се усмихна. - Ние сме пътешественици, които идват да разгледат тази магическа гора. - спокойно отвърна елфът. - Забелязах, че ни наблюдавате и разказвах на приятелите си повече за културат…