Търсене
238 поста в „Партито на Лилит“
Нана изля чашата с вино на земята, сетне я захвърли и скръсти ръце. - Добре, след като настояваш, че не разбираш защо реагирам така, ще ти кажа, само защото не съм видяла нищо лошо от теб досега. Твоят "скъп приятел" нае…
- Каво е неспасяем случай. Горката Евдемия, никога няма да се отърве от този изрод. - въздъхна принцесата. - Относно онези двамата... да си правят каквото искат. Аз нямам вече нерви да се занимавам.
"Тогава какъв е проблемът? Едва ли се е заинтересувал от Дървото, то няма и причина да се интересува от нея. Пък и не виждам как това ти пречи, със Силиа не сте ли скарани?"
- Наистина не знам какво да ти кажа, освен че е доста странно да крие отношенията си с куртизанка. Никой не очаква дългосрочна връзка с такава жена, освен може би в болните фантазии на Каво относно горката Евдемия, която…
- Свободен е да се меси колкото пожелае там, както дори и в момента забелязвам, че прави. - изсмя се наемният убиец, отпивайки от виното си.
- Уау. - възкликна Арус, отпивайки от чашата си. - Не знам какво е направил скъпият ми приятел, но мога да гарантирам, че през повечето време не е толкова ужасен. Прости му ако те е обидил. Извинявам се от негово име. - …
"Къде пък толкова се меси?", полюбопитства Лилит. "В отношенията ви с Нана?"
- Не знам. Аз вече наистина нищо не разбирам и не съм сигурна дали искам да разбирам. - въздъхна принцесата. - Те са тези, които трябва да кажат, но явно нямат такива намерения.
- Защото се меси там, където не му е работата. - сви рамене чернокосият мъж.
- Отрича го? - отново възкликна изненадано Серена. - Това вече е подозрително. Той и Арус обикновено не крият подобни неща, защо би отричал връзката си с нея?
- И при нас не беше кой знае какво, но поне беше спокойно. - изрече Елвира. - Макар и да бяхме с Лилит и Нана се радвам, че не сме срещали разни същества и Каво.
- В момента Арус ми е по-черен, ако е толкова наложително да следиш настроенията ми. - подигравателно отвърна Крисчън.
Нана взе чашата, но не отпи. Търговецът Арус винаги се беше държал мило с нея, но лисицата не забравяше, че е добър приятел на Крисчън. Кой знае какво беше изсипал в чашата ѝ, за да се възползва от това, че в момента не …
- Аз също не знам защо се заблуждавах, че може да спре на една. - изрече принцесата. - В Кросфайър Муунлайт се славят като женкари. Имал е приятелка, която е била куртизанка, не виждам особена причина да не бъде с лисица…
Серена сви устни. - Би ми се искало да можех да предложа друго обяснение, но уви, вероятно е точно това. Все пак двамата с Арус са близки приятели, а всички добре познаваме него.
"Не се надявам, но не е като нещо, което да не се случва често по тези събирания.", засмя се Лилит. "Още ли се сърдиш на горката Нана?"
Крисчън направи гримаса. - Лилит, това което казваш е отвратително. Наистина не знам как ти се струва като нещо нормално това да се надяваш някой да бъде посинен.
- Аз не знам да има човек, който Лилит да не иска да пробва. Не знам какъв ѝ е проблема, но не спира да твърди, че Крисчън заслужавал по-добра. Явно я е послушал в края на краищата, за да се занимава с Нана. - сви рамене…
Арус забеляза, че милата лисичка на Крис изглежда обезпокоена. Търговецът наля две чаши с вино и се приближи до нея. - Здравей, красавице. Искам да поднеса извиненията си за онази вечер. Наистина не знам какво му става н…
- Като всички останали? Напротив, повечето ви се радвахме, бих казала. На нея какво ѝ е, да не би и тя да го иска за себе си? Сега като се замисля, тя също е куртизанка, не разбирам защо изведнъж всичките полудяха.
"Сини дървета?", засмя се Лилит. "Е, още не е станало, ама все някога някой ще насини госпожица Дърво, ще стане синя, няма да имаш проблем да я срещаш тогава."
Нана изсумтя, чувайки че освен Юки, явно и всички останали смятаха да отидат във Валдора. Горките лисици в публичния дом, ако онзи луд коняр Каво решеше да го посети. Лисицата потрепери от погнуса при мисълта.
- Луда е, това ѝ става. И тя като всички останали луди е решила, че с Крисчън не си подхождаме.
Крисчън се обърна към Лилит. - Не, за огромно щастие не срещнахме сини дървета. - подигравателно отвърна той. - В компанията на коняря това си е същинско постижение.