Търсене

Дейвид игнорира Камила, явно пак се беше напила. Той седна на мястото си възможно най-далеч от животните. - И така... До къде бяхме стигнали... - разгледа записките си. - А, да. Време е за третото ви приключение. Той ги …

Блейд също се настани на предишното си място.

Юки въздъхна и влезе вътре, след което се настани на мястото си от предния ден.

Катрин влезе и седна на мястото, на което седеше вчера.

- С удоволствие, мили Дейвид. - изкикоти се Камила и влезе в замъка.

Дейвид отиде да отвори и поздрави животните. Изобщо не искаше да се занимава с тях, но нямаше как. - Влизайте. - изрече той и се дръпна встрани.

Юки пристигна пред дома на Дейвид и вяло поздрави останалите идиоти. Надяваше се това да приключи по-бързо, за да може да си получи златото за тази простотия.

Камила отново дойде до дома на Дейвид, следвана от свита слуги, които застави да я чакат отвън. - Е, изглежда ни очаква поредното забавление. - жизнерадостно поздрави останалите жената.

Катрин дойде до дома на Дейвид и поздрави Блейд.

Блейд дойде до замъка на Дейвид и почука на вратата.

Дейвид изсумтя. Мразеше тия животни.

Камила въздъхна. - Наистина не те разбирам понякога. - жената стана от мястото си и си тръгна, следвана от свитата, която я чакаше наблизо. Нищо, щеше да се отвори друга възможност на следващото им събиране.

Катрин реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на Дейвид, след което си тръгна.

- Не, не искам. - отвърна Дейвид. - Върви си.

Юки нямаше намерение да става свидетел на това. Тя пожела лека вечер на останалите, след което си тръгна. Замъкът ѝ не беше твърде далеч от това място и без това.

Блейд стана от мястото си. - Благодаря за поканата. Ще се видим отново. - изрече той, след което пожела лека вечер на всички и си тръгна.

- Че то това досега не е спирало никого. - сви рамене Камила. - След като вече не играем, ти би ли искал да си прекараме страхотно през остатъка от тази вечер?

- Кралят дори няма намерение да те пробва. Той е щастливо женен. - изрече Дейвид. - И за днес ще приключим до тук. Утре може да дойдете пак.

Идиотите изглежда не разбираха намека. Дейвид се опитваше да им каже, че е дошло време да си ходят. Лисицата стана от мястото си. - В такъв случай, ще се възползвам от това да си почина.

- Кралят не знае нищо, след като не ме е пробвал. - намигна му Камила.

- Значи другите управители не са особено наред. Но може би не знаят онова, което тукашният крал знае. - сви рамене Дейвид и се обърна към Катрин. - Да, прибирате се да си починете и да съберете сили за следващото изпитан…

- И този път ли се прибираме в кралството?

- Колко грубо. - скръсти ръце Камила. - Досега никой владетел не се е усъмнявал в мен. Изглежда този крал си заслужава съдбата, макар и да съм щастлива, че най-сетне получих признанието, което заслужавам. - въздъхна жена…

- Да. Кралят изпраща хвалебствени слова и за Катрин и Камила. - въздъхна Дейвид. Камила най-малко го заслужаваше, но уви, нямаше какво да направи.

- Този път успяхме сравнително бързо да се справим. - Блейд е доволен.