Търсене

- Вината не е ваша. - отвърна Дейвид. - И без това изглежда като да нямаме какво да правим.

Евдемия скръсти ръце. - Не ме интересува особено какво взима, не мисля обаче, че там се крие лудостта му. Убедена съм, че така се е родил. - отвърна елфката.

- Прав сте, наистина звучи ужасно. Съжалявам. - отвърна Делина. - Това пътешествие пое толкова мрачен път, не желаех да става така.

- Мен ако питаш, вместо да пилиш на моята глава, той е този, който вероятно е пристрастен към нещо. Никак не изглеждаше нормален.

- Дано никога не ви се наложи да изпитате тази болка. Не съм сигурен има ли по-ужасна от нея. - въздъхна Дейвид.

Евдемия въздъхна. - Да. Не позволявам на простотиите му да влияят на живота ми.

- Съжалявам да го чуя. - наведе глава Делина. - Аз също имам сестра, не бих могла да си помисля какво е да живея без нея.

- Не изглежда като да се забавляваш особено, ще ме прощаваш. - отвърна Нерея. - Спомних си те, не беше ли жената, която онзи луд Каво тормозеше?

Дейвид сви рамене. - Честно казано, където и да отида, винаги ще чувствам празнота. - въздъхна той. - Сестра ми се самоуби преди години, след това дойдох тук. Да, не е най-доброто място, но такова никога няма да намеря.

Евдемия се засмя. - Не се лишавам, госпожице Нерея. Живея сравнително добре и са забавлявам, както преценя. Изглежда имаме различни представи за забавление. - отвърна княгинята.

- Не искам да звучи обидно, но наистина не разбирам защо млад човек като вас е решил да живее тук. Какво ви привлича в Еритос, след като това което ми описахте не звучи никак добре.

- Това е, защото не разбираш, поради живота който си имала. Не е бил хубав, съгласна съм, но защо се лишаваш от това да се почувстваш добре сега?

- Трудно е, така е. - отвърна Дейвид. - Обаче сме свикнали, предполагам.

- Не че не обичаме, просто не мисля, че опиумът е правилното решение за забавление. - сви рамене Евдемия.

- Доколкото усещам тук е доста студено. Съжалявам ви, наистина. Не съм сигурна дали нещо може да се направи. Крис ми е разказвал за това място преди време, явно е наистина трудно за живеене.

- Фий? Фий не може да излекува старата ми травма за съжаление. А ако имаш предвид нещо друго, определено нямам нужда от лечение! Не разбирам защо дори и тук хората не обичат да се забавляват.

- Не изглежда такава, но трябва да призная, че нехае за народа. Едно нещо не е предприела, за да спре нарастващия проблем с липсата на стоки. Или поне да опита да направи нещо.

- Вие живеете при Арус, нали така? Знам, че там имат добра лечителка, тя би могла да ви помогне. - изрече Евдемия.

Делина въздъхна. - Спомням си наистина този мъж и се държеше отвратително. Наистина се надявам кралицата ви да не е близка с него, в противен случай би означавало, че и тя вероятно е също толкова невменяема.

- Съжалявам, че това ти се е случило, но аз не съм имала такъв живот. - скръсти ръце Нерея. Не беше взела дозата си и думите на тази жена започваха да я дразнят сериозно. - Не виждам защо бих се пристрастила, помага ми с…

Дейвид махна с ръце. - Не, разбира се, че не. Макар че... знам ли. - въздъхна мъжът. - Не знам кой нормален и загрижен за народа си владетел няма да предприеме нещо срещу индивид като Каво. Никой не може да ме убеди, че …

- Не е възможно нищо да ви няма след толкова години на употреба. - изрече елфката. - В публичния ни даваха насила, пристрастиха ни доста бързо.

Делина сви устни. - Това, което разказвате звучи ужасно. Нима намеквате също така, че онзи Каво е близък с кралицата ви?

Нерея премигна няколко пъти с очи. - Не разбирам защо се налага аз да търся помощ, на мен нищо ми няма.

- Имаме некомпетентна кралица и жители като Каво, които си позволяват твърде много. От друга страна, в тези умрели от студ територии няма почти нищо - стоки от първа необходимост почти не се намират по пазарите.