Търсене

- Сякаш не можеш да си купиш други. - извъртя очи Силиа. - Никой не ти е виновен. Толкова ли нямаш достатъчно място в това така прекрасно имение, че някакви хора вече те отбягват? - изсмя се принцесата.

- Не съм казала, че е твоя. Негова е. - въздъхна Нана. - Толкова много бутилки от хубавото ми вино заминаха, заради него... - продължи да мрънка лисицата.

Силиа сви рамене. - Не е моя вината. - отвърна тя и отпи от чашата си, сетне си поръча още една.

- Расата ми с нищо не ви е виновна. - навири нос Нана и продължи да пие от чашата си. - Дори виното тук е ужасно, жалко че се налага да купувам него, след като заради твоя приятел клиентите ме отбягват.

- Защото не ти вярваме? Ще прощаваш, лиси. Не знам за него, изглежда ти вярва доста повече отколкото аз. - изрече Силиа и показно почти събра палеца и показалеца си. - Ей толкова не вярвам, че няма да посмееш да нараниш …

- За разлика от Арус, той слуша теб доста повече. - отвърна лисицата. - Многократно се извиних за това, което сторих и казах, че повече няма да го правя. Не знам защо сте толкова злопаметни и двамата...

- Тогава не знам какво очакваш, че аз мога да направя. - изрече Силиа, опитвайки се да запази спокойствие. - Също така, все още не те е убил, явно далеч няма такива намерения. А талисмана навярно използва, за да се предп…

- Разбира се, че би го сторил. Той е наемен убиец, за него изобщо не е проблем. Сигурна съм, че точно затова държи талисмана в себе си. Просто не искаше гномът да ме убие, преди да има шанс да го стори лично. - продължи …

- Да те нападне? - вирна вежда Силиа. - Крис не би сторил подобно нещо. За миг, тя застина. Споменът от онова, което изживя я връхлетя и бързо отмина. Тя с трепереща ръка взе чашата си с вино и отпи няколко големи глътки…

Нана въздъхна. - Точно затова! - възкликна лисицата. - Омръзна ми от прищевките му и постоянно променящото му се настроение. Онзи ден дори се опита да ме нападне, добре че успях да се измъкна навреме! - изсумтя тя. Беше …

- Не разбирам защо очакваш да се държи добре, предвид как ти се държиш. - извъртя очи Силиа. - Нямам за какво да се извинявам, предвид че нищо не съм му направила. Дори не комуникирам с него.

Нана се ядоса, тази изобщо не ѝ помагаше. - Разбира се, че ще съм недоволна. Аз съм млада и красива, не е странно, че съм получила тези неща досега. Това обаче не го спира да се държи ужасно с мен, включително и сега, ко…

- А не е ли помощ, противен лисугер? Излъга се, че си болна и ти помогна, а ти се хранеше с енергията му. Не стига това, спаси те от гнома, после ти намери дом, който разбира се, не е бил по лисичите ти стандарти. Накрая…

- Помощ? - изсмя се с глас лисицата, сетне отпи от чашата си. - Иска ми се да беше наистина доброжелателен и да ми помагаше. Вместо това обаче получавам единствено заплахи. Дори клиентите ми не желаят да ме посещават, до…

- Щом все още се занимава с теб, защо изобщо мислиш, че ме слуша? Не си взе поука от глупостите на Юки и сега започна и на теб да помага. - изсумтя принцесата. Отново започваше да се ядосва, а изобщо не трябваше. Тя отпи…

- А не те ли слуша за всичко, винаги? - скръсти ръце лисицата. - След като иска къщата за себе си, можеше да не ми я подарява изобщо, мен тази ситуация никак не ме устройва.

Силиа присви очи. Крисчън беше при Нана? - Той не е ли в собствения си дом? - изсмя се горчиво тя. - Купил ти е имение, какво му пречи да стои там? И не знам защо си мислиш, че би ме послушал. Защо, по дяволите, трябваше…

Нана реши все пак да не издава, че знае за случилото се между наемния убиец и тази. - За невероятния ти приятел. - изсумтя лисицата. - Защо не го убедиш да се прибере вече в собствения си дом, вместо упорито да виси в мо…

- Нямам представа за какво говориш. - въздъхна Силиа. Не биваше да си поръчва втора чаша, трябваше доста по-рано да си тръгне.

- По-скоро моя. - въздъхна лисицата. - Разбира се, тъкмо ще се отърва от него за малко и ще срещна вместо това теб. - измърмори под носа си тя, отпивайки от виното си.

Силиа се обърна към дразнещо познатия глас на Нана и извъртя очи. - Но разбира се, страхотният ми късмет. - изсумтя принцесата.

Нана беше дошла в таверната, за да вземе поръчката си за къщата, но реши да седне и да изпие нещо преди да се върне. И без това отдавна имаше нужда да избяга далеч от досадния наемен убиец. Лисицата си поръча чаша вино, …

Силиа и Исай дойдоха до таверната. Принцесата си поръча бяло вино и барманът я изгледа подозрително. Явно още не беше забравил историята с чашите. Тя седна на бара, а Исай остана до нея.

Афсол предполагаше, че тези шпиони ще са в странноприемницата. Трябваше да ги намери. Той влезе в таверната и огледа присъстващите. Забеляза двама мъже в ъгъла на таверната. - Две халби тъмен ейл. - поръча на бармана. Вз…

Крисчън изцъка с език и плати и сметката на лорда, заедно със своята. Не очакваше да срещне Силиа тук, но може би по-добре, че не успя да разговаря с нея. Ситуацията можеше да ескалира по ужасен начин. Той се запъти към …