Търсене
457 поста в „Плаж“
- Повечето от тях са. Елфът е Халон, мъжът до Конър е Блейд и двамата са женени. - засмя се Евдемия и посочи Юки. - Това е Юки, тя живее тук, а другата лисица е Нана, тя живее в южното кралство.
- Някои от тях продължават да са бедни, разбира се, вероятно го заслужават. - скръсти ръце Нана. - След като не искаш да ми помогнеш, тогава поне ми дай злато. Все още нямам слуги. - въздъхна лисицата.
Елвира присви очи. - Ти виждал ли си на какво прилича, Арус? Или веднага си я продал, щом е попаднала при теб? Тя ме стряскаше абсолютно всеки ден!
Андромеда приближи Евдемия. - Някои от присъстващите не съм виждала. Онзи елф там, онзи мъж до Конър, тези две жени-лисици. Всички ли са от Еритос?
- За щастие не съм чул подобни слухове и определено смятам, че преувеличаваш леко, относно горкото момиче. - засмя се Арус.
Силиа тихо се изсмя. Направо се трудела всеки ден неоправданата лисичка. Сама си беше избрала да си ляга с някакви хора, кой ѝ беше виновен?
Крисчън се успя да се сдържи и се изсмя с глас. - Не мога да ти помогна с друго, освен със съвет. Насочи се към комедията, имаш сигурно бъдеще. - през смях отвърна той. - Не злорадстваше ли съвсем доскоро относно бедност…
- Тя сигурно ги върши, няма как да знам, тъй като слава на боговете не ми се налага да ѝ гледам грозната мутра, иначе отдавна щях да съм по... - жената млъкна като се усети какво щеше да каже. Не желаеше все още да споде…
- Просто смятам, че не е справедливо всички да получавате толкова много злато на готово, докато аз се трудя всеки ден. - скръсти ръце лисицата. - Не смятам, че е нормално.
Силиа дочуваше разговора на Крисчън и Нана. Това ли беше измислил противния лисугер тоя път? Сега и бизнес ли щеше да иска да ѝ отваря?! Принцесата ядно сви устни и отпи голяма глътка от коктейла си.
Арус се засмя. - Елвира, защо говориш така? Нима Зола не си върши добре задълженията?
- Спокойно, Вероника. Имам една робиня, бих ти я дала напълно безплатно. - усмихна се Елвира.
- Бих очаквал да не ме въвличаш в бизнес начинанията си като за начало. - отвърна Крисчън.
Вероника се засмя. - Семейството ми има прислуга, не знам защо са ни и роби. - отвърна жената. - Пък и тук търговията с тях е забранена, не искам да си навличам ненужни проблеми, тъкмо се върнах.
- Радвам се да чуя, че поне някой в това кралство е в добро положение. - намигна ѝ Арус. - Ако имаш нужда от робини, с удоволствие бих помогнал.
- Ще обиколим империята и пазарите вероятно. Ще дойдеш с мен, не желая полуделите от ревност съпруги на императора пак да ми се правят на интересни. - въздъхна Силиа.
- Защо продължаваш да се държиш така с мен? - отвърна Нана. - Вече се извиних, не съм сигурна какво още да направя.
Вероника хвърли бърз поглед към Камила, сетне се обърна към Арус. - Това не е моя работа. Короната изисква част от тях, а какво прави после... никой не знае. - отвърна жената. - Не мога да се оплача.
- Доколкото ми е известно, ти вече имаш бизнес. С който определено нямам намерение да ти помагам. - отсече Крисчън.
Розан се усмихна. - Това звучи добре. - изрече тя. - Какво смятате да правите?
- Отиват за Короната... - замислено продължи изречението ѝ Арус, хвърляйки поглед към Камила. - Наясно сте къде наистина отиват, нали?
- За Силиа и робинята ѝ, как за кого? - изсумтя Нана. - Искам да ми помогнеш да отворя някакъв бизнес!
Вероника се усмихна. - Семейството ми от няколко века държи мините в Еритос. От там е цялото ни препитание. - отвърна жената. - Голяма част от ресурсите остават за короната разбира се, други се продават на други местност…
Крисчън хвърли невярващ поглед към Нана. - За разлика от очевидно теб, да подслушвам останалите не е сред хобитата ми. - невъзмутимо отвърна той. - За кого говориш?