Търсене
1454 поста в „Замъкът на Афсол Фингел“
- Играя си на детектив. - изрече Афсол и захвърли настрана поредната кутия, в която нямаше нищо. Той се запъти към скрина в стаята и започна да разглежда първото чекмедже. Силиа нямаше много неща.
Сандреа бе дочул викането на Афсол и реши да отиде при тях, за да не си излее Афсол гнева върху Силиа. Принцът идваше от другата страна на коридора и не забеляза, че Аша се криеше зад вратата. - Какво става?
Афсол започна да претърсва гардероба на Силиа. Все още бесен и не му пукаше, че обръщаше гардероба ѝ с краката нагоре. Хвърляше една след друга роклите ѝ, както и кутиите, в които съхраняваше някакви аксесоари. Ако наист…
Аша лукаво се усмихна. Бяха се погрижили Силиа да не може да се измъкне толкова лесно. Силас бе скрил три шишенца опиум сред бельото на принцесата.
- Нямам. - отвърна Силиа. Нямаше как да намерят опиум, тя не употребяваше. След това трябваше да намери работничката си и да си поговори с нея.
Афсол въздъхна. Макар и това да бе странно, имаше известна логика. Лилит бе сложила опиум в питието на Силиа преди време, не беше съвсем изключено някой друг да се е опитал да ѝ навреди. Надяваше се да е това, иначе алте…
Силиа не разбираше. В бутилката ѝ с вино е имало опиум? Очите ѝ започнаха да се насълзяват. - Батко, заклевам се, не взимам! Нямах представа, че в бутилката има. - изрече принцесата. - Една от работничките в парфюмерията…
Афсол изсумтя. Имаше ли смисъл да продължава да го лъже? Защо предпочиташе да се оплита в лъжи, вместо да си признае? - Значи няма да си признаеш. Трябва ли да те набия, за да потвърдиш? - вирна вежда принцът. - В бутилк…
Аша дочу виковете на Афсол и побърза да се промъкне до стаята на Силиа. За нищо на света нямаше да изтърве този цирк. Тя остана на безопасно разстояние, за да подслушва.
Силиа се опита да си припомни какво бе станало на партито. Спомни си, че Елвира се опитваше да провокира Афсол с роклята си, но не помнеше нищо друго след това. - Аз... не знам. - изрече принцесата. - Но не се друсам, за…
Афсол стисна ръкавите на ризата си, за да не я зашлеви. - Така ли? - продължи да крещи принцът. - Щом е така, защо не ми кажеш какво стана на партито снощи. Обзалагам се, че помниш.
- Какво? - очите на Силиа се разшириха от ужас. - Какво говориш? Не се друсам!
Афсол изсумтя и скръсти ръце. - Какво става ли? - извика Афсол. - Искам да знам кога пак започна да се друсаш!
Силиа стреснато отвори очи. Не разбираше какво се случва. - Батко? - изрече тя. - Какво става?
Афсол не можеше да чака повече Силиа да се събуди. Гневът му снощи така и не премина. Не можеше да повярва, че сестра му отново взима опиум. Това беше повече от безумно. Принцът взе ключа за стаята от бюрото ѝ и с бързи …
- Ще разберем тази вечер. - изрече Силас и двамата с Аша излязоха от библиотеката, където бе виното.
- Нямам представа какво да очаквам от това, но добре. - сви рамене Аша. Силас остави бутилката, както я бяха намерили. Принцесата щеше да се позабавлява на гърба на другата тази вечер.
- Да. Тя сега си почива, бутилката е почти запечатана. Даже не изглежда като да сме правили нещо с нея. Ако ще обвинява някого, това ще е работничката ѝ. - сви рамене Силас. Бяха сложили около три глътки опиум - достатъч…
Аша наблюдаваше как Силас запечатва отново бутилката с вино, която Силиа бе получила от някаква нейна работничка. - Сигурен ли си, че ще се получи?
Аша въздъхна. Сандреа поне нищо не казваше, ама то и това не можеше да се нарече нормален секс. Все едно, не разбираше какво му става на Силас, нямаше и намерение да се занимава с това сега.
Силас ядно въздъхна. - И можеше да не ми пука толкова, ако ти ставаше за нещо. Обичам те, но в това никак не те бива, дори не знам защо. От толкова години сме заедно. - извъртя очи принцът. - Както и да е, ще измисля нач…
Аша сви рамене. - Може би е за добро. Тя не се усеща, но започва да се съмнява, че нещо става с нея. По-добре е да спреш с това. - изрече принцесата.
Силас въздъхна. - Така е, но не знам дали беше най-добрата идея. Дори и Афсол да я изрита, това ще възпре възможностите ми да се забавлявам с нея.
- Не искам да се засичам с онази проклетница Силиа. - отвърна Аша. - Изглежда малката ти идея работи. Тя е кисела, на обяд забелязах, че трепери. Явно е започнала да се пристрастява.
Силас завари Аша във всекидневната. - Защо стоиш тук?
